Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
— Нали не е от миналогодишен тираж?
— Ново фиш. Ти уцели с него милион долар.
— Чак милион… Тук нито се падат печалби от милион, нито се плащат в долари.
Взех фиша. Вечерях. Забравих за фиша. След десетина дни извадих поизмачканата хартийка от вътрешния си джоб. Защо пък да не я проверя? Ако е от мой късмет, никога няма да уцеля и тройка. Но мога да проверя късмета на черното братче.
Стотарка! Леле, мамо!
Още на другия ден си купих нова канадка с разкошна кожена подплата. Светът беше вече малко по-различен. И много по-топъл.
Спях сладък следобеден сън, когато вратата безцеремонно се отвори.
— Тоя пак хърка — поясни на някого Нено. И ме сбута. — Айде ставай, водя ти клиентка.
— Бъди човек. Остави ближния си да поспи! И не клевети, въобще не хъркам… — опитах се да се завия презглава с одеялото.
— Ближният ще спи после, а сега ще стане и ще започне да пише. Щото съм ти пазарил петарка.
— Чакай, нали говорихме за тройка… — Познах я по гласа, преди да отворя очи. Нери. Моята спасителка от измръзване на балкона.
— Не бъди стисната! Как така тройка? Вдигаш човека от сън… — изръмжа страшно, ама много страшно Нено.
Нямаше разминаване. Станах, отидох до мивката в преддверието и си измих очите. Върнах се, седнах до масата и се обърнах към Нери.
— За какво става въпрос!
— Есе. Есе по цитат. Имаме си една смахната по философия. Химик да ти пише есета… Ама няма накъде. Само че есето трябва да бъде наистина хубаво, за да се освободя от изпита.
— При мен лошо няма! Казвай цитата!
— „Светът е потоп на възникване и създаване“ — кой знае защо въздъхна Нери. Кой знае защо?… Не й се дават пари. Ама аз ще оставя Нено да се пазари по екзистенциалната тема — тройка или петарка. И без това ще отидем после заедно на картофки с бира в „Куцото куче“.
— От кого е цитатът?
— Откъде да знам. Не е от мен — пак така измъчено се усмихна Нери. Ако стана случайно художник и ми дотрябва модел за неподправено страдание, ще повикам Нери да ми позира. Великолепна е… Направо Мадона Пиета едно към едно. Липсва й само Синът Божи в ръцете. Имам усещането, че постоянно я боли зъб.
— Изчезвайте и двамата — наредих с твърд тон от висотата на положението си. — Ела довечера след осем да си получиш литературната индулгенция!
— Добре… — този път Нери изобрази на физиономията си нещо като истинска усмивка.
Сложих лист на валяка. Приятно. Минута за размисъл. Не знам каква е „сбърканата“ на Нери, но не може да иска кой знае какво от един химик. Ако я затрупам с точни цитати и фактология, ще я накарам да се усъмни дали Нери е авторката. Трябва да бъде нещо леко и излято, но малко наивитетно. Значи — плътна импровизация. Започваме!
Първо се опитвам да си възпроизведа нещо за Потопа. И за отношението на хората към Потопа. Даже си спомням за думите на един от френските крале, Людовик с индекс XV, ако не се лъжа. «След мен — потоп!»
Но…, май че трябва да започна с Ной? Ако повярваме на легендата за него, значи можем да разделим човешката история на два периода — «донойски» и «следнойски».
Творецът създал първите двама човеци без да знае каква беля си взема на главата. Явно е имал идея те да бъдат това, което другите животни не са. В замяна на пълния комплект райски благини на аванта, които им били предоставени, да бъдат едни такива, заплеснати… По цял ден да пеят химни в чест на своя Създател. Категорично им забранил да ядат ябълки, защото от тях се поумнявало по особен начин.
Но… Ева била жена, значи любопитна. Една лоша змия я изкушила и тя яла от ябълката. И на свой ред изкушила непорочния Адам, който, след като хапнал от ябълката, престанал да бъде непорочен. И престанал да пее химни в чест на своя Създател. Защото бил вече зает с друго нещо. Другото се правело съвместно с Ева. В резултат на «другото нещо» се появили Каин и Авел. Оттам нататък, по същата технология, вероятно са се появили и женски твари. А от съчетанието на мъжкото и женското начало се нароил родът човешки.
Заради изядените ябълки първата двойка била изгонена от рая. До там била и авантата с благините. Доста ядосан, Създателят ги обрекъл на мъки — Адам да оре и все да не смогва да си изхрани децата, а Ева да ражда бъдещите непрокопсаници в мъки.
Как да повярвам на лекарите, че яденето на плодове е полезно?…
Вероятно Творецът се бил простил с идеята хората да му пеят благодарствени химни. Вероятно е стигнал до простото отчаяние, като е видял какви ги вършат тия, планираните за непорочни. И толкова се ядосал, че решил да ги изподави като котета. Но явно в последния момент му е дожаляло, та наредил на единствения праведник Ной да натъпче в един голям сандък фамилията си и по една двойка от тварите, обитаващи грешната земя.