Бялата зима на аристократите

Иначе, земята гъмжи от хора с претенции за святост. На излизане от храма се сетих, че не съм прочел посланието на Раб Пепо. Човек с неговата настройка обикновено се изживява в собствените си очи като белязан от Всевишния.

Кое ли го кара да се лепи за мен? Вероятно инстинктът му на манипулатор, намерил в мое лице склонна към податливост жертва. Не, не е това! Или поне не е само това. Може би?… Има хиляда варианта, започващи с може би…

Когато излязох в предверието, нарочно забавих крачка. Хайманата събуждаше в мен любопитство. Държах се като котарак, който не може да устои на изкушението да провери какво стърже там, в ъгъла?…

Откъм потъмняващото петно на ъгъла изхриптя гласът на Раба:

— Прочете ли го, брате?

— Не си нося очилата. Но ще се запозная внимателно с него. И ще получиш отговор, брате!

Щом хапнах в мензата, извадих листчето.

„Бог е над всичко и над всички!“ — Така е, това всички го знаят. — „… Бог е и над теб, бедни ми брате. Той се грижи за твоята непорочност, за твоята святост.“ — Стоп! Грешка! Бог просто наблюдава човека. Със спортен интерес, предполагам. Как го прави едновременно с милиарди, това е трик, който само той си знае. Но в никакъв случай не се грижи да бъдем непорочни и святи. Просто регистрира, че разликата между хората е в грешките, които правят. В греховете, които трупат. Да видим нататък! — „Ти имаш безусловното право на Божествената грижа!“ По-скоро, иска ми се да я имам. Но чак да имам безусловно право?!… Едва ли?… — „Но преди Бог да се погрижи за теб, ти трябва сам да помислиш за себе си!“ — Правилно! Съгласен без уговорки. Бог, я помислил, я не?… — „За душевната си чистота, трябва да помислиш, братко мой. Дали правиш това, което нашият свят Отец изисква от теб? Споделяш ли топлината на душата си с ближния си? Даваш ли му ризата си?“ — Ей, страшен е Раб Пепо… Готов апостол и то с тезиси на свое учение. В Библията се препоръчва да дадеш втората си риза, но Раб Пепо не спира на половината път. Той е готов да смъкне и единствената от гърба ти. В името на една подобна, хубава идея, в продължение на много години бяха смъкнати доста ризи. Често пъти заедно с кожите под тях… Кой да се сети, че Раб Пепо бил болшевик, ама набожен? Сега ще спомене нещо и за парите, които са от арсенала на дявола. — „Споделяш ли монетите и жалката банкнота в джоба си с твоя събрат по вяра, който вечно бди в предверието на храма Господен?!“ — Дойдохме си на думата! Хитър е Раб Пепо! Браво!… Ако поиска много пари, няма да получи нищо. Но виж, когато намекне за монети, най-много за дребна банкнота, развълнуваният вярващ по-лесно ще бръкне в джоба си. Направо си има маркетингова дарба този човек. При други условия вероятно би направил милиони… — „Защото твоят брат по вяра ще те дари с най-ценното — Божествена благодат. Ще те дари с благослов, излизащ от душата Божия!“ — Това е! Раб Пепо е ни повече ни по-малко, директен представител на Бога на земята! Дистрибутор на божествени идеи и благодат, които също трябва да бъдат осребрявани, както всички рационални идеи! Така че, не се ослушвайте, а освободете джобовете си от монетите, творение на дявола, и ги предайте в протегнатите ръце на вашия брат… И не навлизайте в подробности! Например за какво мисли да ги използва…