Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Ако е така, това е явно недостатъчно. По-често трябва да се намесваш в делата на рода човешки, Господи! Иначе племето ни бързо се изражда.
А после потоп, нали?! Ще ни давиш като котета! Без да си ни помогнал чрез лична съпричастност да се спасим поне от част от възможните грехове…
Прости дързостта на укора ми, Господи, но държанието на твоя посредник пред храма ме прави малко атеист. Искаме или не, в душата на всеки от нас вирее частица от душата на Тома. Дай на нас, грешните, убедителни основания за вяра! И ние не ще се отречем от теб!
Ако племето човешко е изпълнено с правнуци на Тома неверни, нима това е основание да ни изпратиш отново Потопа?
Все пак искаме да вярваме в Теб! Дай ни основания за вяра!
Амин!“
На гърба на листчето добавих с едри букви: „От бедния студент няма да видиш пукнат грош. Не само поради библейската му сиромашия, а и по принципни съображения. Досети се какви?!“
За да позасиля още драматизма на постановката, добавих: „PS Промених решението си. Всеки път, когато протегнеш ръка към мен, ще получаваш! По една стотинка. Може би дребната паричка ще успее да те накара да се замислиш още по-дълбоко над проблема, повдигнат по-горе?!
Ако ти звучи жестоко или пък цинично, ще дарувам успокоение на душата ти с напомнянето на една банална истина — животът е и жесток, и циничен. Но може да бъде и още някакъв…“
Прибрах листа в чантата си. Не ми се ставаше. Тук беше топло и уютно. А трябваше да отивам на гарата. Тази нощ щях да разтоварвам въглища.
Над рампата жълтееше с немощна светлина една единствена лампа. Студеният вятър я блъскаше и тя проскърцваше тягостно и жалостиво. Поради студа, искам или не, работех непрекъснато. Мургавите ме гледаха със смесица от превъзходство и насмешка, защото възприемаха принудителното ми трудолюбие за обикновен будаловизъм. По някое време дойде дежурният диспечер и ни нареди да отидем при друг вагон и да разтоварваме хидратна вар.
Вятърът подхващаше финните й частици и ги напъхваше в очите. Циганите възроптаха и отидоха да се карат с диспечера. Той започна да се оправдава с нареждане отгоре. Циганите си взеха шапките и се изнесоха.
Тръгнах си и аз.
Когато стигнах до общежитието, приближих тихо стъклената клетка на портиерната. Не можеш да се разминеш с късмета си — дежурна беше, разбира се, дъщерята на руския император. Заобиколих блока. Хвърлях камъчета по три прозореца, но никой не се отвори. На риск се изкачих по стената до терасата на петия етаж. Там мръзнах поне половин час, докато в коридора се появи колежка по нещо, подобно на кимоно. Нери, химичка. Когато се срещнехме, си кимвахме бегло. В повечето случаи тя просто ме подминаваше, без да ме забележи.
Почуках умолително, тя се поколеба, но все пак дойде и ми открехна. Когато ме видя на светло, очите й се разшириха. Докато й се усмихна успокоително, тя успя да хлътне обратно в стаята си. Чух звука от превъртането на ключа.
Защо ли се стресна? Вероятно не ме позна…
Когато застанах срещу огледалото в предверието, разбрах защо. Фини частици въглища, фини частици вар. Насреща си видях нещо, което би могло да бъде артистичният образ на Джак изкормвача в постановката на черноглед режисьор.
Не знам защо, но се засмях. И усетих как чернилката, натрупана в тази отвратителна вечер, започва да се отмива. А когато минах през банята, водата доизчисти останалата мръсотия не само от тялото, но и от душата ми. Легнах си и веднага заспах.
Сънят има основна задача — да заглажда острите ръбове на живота и да го прави поносим.
XII.
Понякога след лошото наистина идва и хубаво. Купуването на машината разстрои трайно финансите ми. Жалките пари, които заработвах на гарата, се стопяваха за запълване на дупките по пътя към бъдещия ми професионален възход. Не ми беше ясно как точно ще възходя, но се надявах. Когато си затънал с двата крака, или се надяваш, или потъваш още повече в калта.
Глътка въздух дойде оттам, откъдето най-много хора се надяват. От вариант, в който практически никога не съм вярвал.
Една вечер стоях пред мензата и чаках приятел, с когото да хапнем заедно. Понеже уговореното време мина и отмина, започнах да се оглеждам на кого да продам купона. Към мен се приближи черно братче, което познавах отнякъде.
— Продава купон?
— Продава.
— Само че аз няма пари купува.
Огледах го. Усмихва ми се, виждали сме се… Да бе, този с извадената ръка, който падна от автобуса.
— Значи не искаш да купиш купона, а да ти го подаря?
След няколко минути щяха да престанат да пускат и зелената хартийка така или иначе изгаряше. Обмислях варианта как да му го дам, без да изглеждам наивник. Но черното братче извади от джоба си фиш и ми го подаде. Огледах го.