Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита една чуждоземка с рунтава синьо-бяла коса и длъгнесто мършаво лице. С известно колебание Лея реши, че е от Форшул, представителка на осемдесет и седемте населени свята на сектора Иминис по Външния ръб. — Съветник Фейлия не отрече, че ботанците са замесени. Значи трябва да понесат наказание заради този чудовищен позор за галактическата цивилизация.
Лея погледна отвъд платформата към Борск Фейлия, седнал в далечния край на извитите редове на Висшия съвет. Ботанецът контролираше съвършено изражението и козината си, но с джедайските умения тя начаса долови тревогата му. Лея знаеше, че преди срещата той надълго бе разговарял с вождовете на обединените племена на Ботауи. Ако се съдеше по суровия блясък в очите му, разговорът не е бил лек.
— Разбирам чувствата ви, сенатор — каза Гаврисом. — Но трябва да подчертая, че законовите принципи на Новата република не са като традиционния кодекс на форшулското правосъдие — той разгърна криле и ги събра пред себе си. Хватателните краища на едното докоснаха клавиатурата пред него и на екрана над главата му се появи част от наказателния кодекс на Новата република. — Тези принципи не ни позволяват да наказваме целия ботански народ заради престъпление на неколцина негови представители.
— А защо не е известна самоличността им? — провикна се ишорският сенатор. — Виждам, че сенатор Фейлия седи от дясната ви страна. Какво ще каже той по този въпрос?
Гаврисом погледна през рамо към ботанеца.
— Съветник Фейлия, желаете ли да отговорите?
Видимо събирайки смелост, съветникът се изправи.
— Разбирам гнева, който това разкритие предизвиква у мнозина — започна той. — Уверявам ви, че ботанското ръководство е обхванато от същия гняв и същото желание извършителите на това ужасно престъпление да бъдат предадени на правосъдието. Бъдете сигурни, че ако знаехме кои са, отдавна щяхме сами да сме въздали справедливост. Въпросът е, че не ги знаем.
Чу се кратък пронизителен писък. Лея инстинктивно подскочи. Със закъснение си припомни, че това е айроският начин да се изразява скептицизъм.
— И си мислите, че ние ще ви повярваме…
— Президент Гаврисом, още веднъж ви моля да напомните на сенатора от сектор Модел да не издава тези звуци! — ядно прекъсна някой говорещия. — Заради него досега вече загубих две яйца, а ако не осигуря годишния си принос от новоизлюпени, ще загубя не само статута си, но и вероятността някога да бъда преназначен от съвета на сектора ми.
— Какво облекчение! — обади се нечий глас, преди Гаврисом да отвори уста. — Омръзна ни до смърт непрекъснатото използване на скъпоценните ви яйца като довод срещу всичко, което не харесвате…
Крилата на Гаврисом докоснаха едно от копчетата пред него и думите бяха прекъснати от изключването на озвучителната уредба. Ядните гласове продължиха неразбираемата си гълчава в различни краища на залата още цяла минута преди участниците в спора неохотно да замлъкнат, осъзнали, че нападките им не стигат до опонентите. Гаврисом изчака още малко, преди отново да включи уредбата.
— Уводът към хартата на Новата република — тихо каза той — задължава представителите на всички сдружени светове да се държат цивилизовано един към друг. Според вас трябва ли към сенаторите да се прилагат по-ниски стандарти?
— Говорите за цивилизованост, президент Гаврисом — мрачно се обади висок багмимец. — Нима можем ние от Сената на Новата република да се смятаме за цивилизовани, ако не дадем израз на отвращението си от ужасното престъпление, извършено срещу каамасците?
— Мога ли да напомня на Сената — обади се Лея, — че каквато и роля да е изиграла групата ботанци, няма данни някой от тях да е участвал в реалното унищожаване на Каамас. А именно към преките извършители трябва да бъде насочен гневът ни.
— Вие сякаш се опитвате да оневините ботанците — обади се непознат сенатор.
— Няма съмнение, че преките извършители са били агенти на сенатор Палпатин — намеси се някой от другия край на залата. — Всички те бяха унищожени по време на дългата война срещу Империята.
— Сигурен ли сте? — попита трети. — Продължаваме да трупаме нови данни за обхвата и дълбочината на измамите на Палпатин срещу народите на галактиката. Някои ще се зарече ли, че агентите му вече не се разхождат сред нас?
— Да не би да обвинявате някого от присъстващите?