Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Разполагате ли с описанието на Рекхет?
— Да — засмя се Надиф, — описание, което подхожда на половината мъже в Тива: среден ръст, черна коса, приятно лице, а разбира се, сега той най-вероятно е и дегизиран с дълга, рошава коса и брада. Господарю съдия, не мога да ви подсигуря надеждно описание.
— Нито пък можете да ми дадете някакво предложение за отговор на загадката — сухо каза Амеротке. — Рекхет се е върнал в Тива. Подозираме, че е посетил Хутепа, може би е правил любов с нея, после я е убил, но защо му е подобна жестокост? Не виждам смисъл в това, нито пък във факта, че Хутепа така настойчиво се е интересувала къде е гробът на вдовицата на автора на Ари Сапу. А, между другото, ето още едно място, което ще посетим, при това съвсем скоро. Но сега — продължи Амеротке — ние сме изправени пред проблема със завръщането на Рекхет. Виновен ли е той за смъртта на тримата писари? Те пиха същото вино, от същата чаша, от която пиха и либийците, които не пострадаха изобщо; египетските дипломати пиха и за съвсем кратко, почти веднага и тримата паднаха, загърчиха се и умряха в ужасни мъки…
Хатусу и Сененмут бяха седнали един до друг в залата Сребърна акация, разположена в сърцето на малкия царски палат в Храма на Птах, и досущ като малки деца пляскаха с крака в Басейна на чистотата, който хитроумно беше поставен от архитекта в средата на помещението, на долния етаж на двореца. Обширната стая бе проектирана така, че три от стените гледаха към пищната градина, пълна с цветя, дървета и храсти, донесени от всички краища на империята. Ароматите от цветята долитаха през отворените прозорци и придаваха екзотична атмосфера на залата. В светлината на фенерите в градината оркестър от митанийски музиканти, дар от покорения от Хатусу крал на този народ, подсилваше екстаза с прекрасните мелодии, които изпълняваше на лири, арфи и лютни. Хатусу слушаше съсредоточено и гледаше с интерес един малък златен шаран, който се извиваше и плуваше около боядисаните пръсти на краката й, а после побягваше от тях. Тя се любуваше на яркоцветните птици, които пикираха през единия от прозорците и пляскаха с крила като обезумели, докато успееха да намерят обратно изхода и да отлетят отново в тъмната, звездна нощ.
— Замълчи сега — Сененмут притисна твърдите си пръсти в меките й бедра. — „По-сладка от медна пита си ти“ — усмихна се той, цитирайки една известна поема. — А мислите ти?
— Убийство? — рязко му отвърна Хатусу. — Убийство и хаос в този храм! Наратуша тайничко се подхилква и ликува заради обърканото положение, в което изпадна Египет.
— Може той да е виновникът — заяви Сененмут.
— Съмнявам се в подобна възможност — Хатусу плесна силно с крака, после се разсмя. — Чувствам се като малко момиченце — промърмори тя. — Малко момиченце, което е в чудесно настроение и се забавлява на воля, защото баща му не може да го види. Разбира се, това — красивото й лице се изпъна — е много по-сериозно. Убийството на тримата писари е грижа на Амеротке, но либийците са наша грижа — тя извади краката си от водата.
— Дали да не похапнем? — Сененмут посочи към подиума в дъното на стаята, където беше подредена вечерята им.
— След малко — задържа го Хатусу, все още бе потънала в мислите си. — Защо либийците всъщност искат мир? Те не са претърпели военно поражение. Доскоро племената им скитаха из западната пустиня, плячкосвайки наред, грабейки на воля, тъй като бяха убедени, че могат да се измъкнат безнаказано — тя отново потопи крака във водата. — Ние се съгласихме да уважаваме техните биваци и да не закачаме търговците и прекупвачите им. Те не са искали от нас да изтеглим кавалерийските патрули или малките гарнизони от определени оазиси. Никои от нашите военни части не са съобщавали за нищо, нали? А твоите шпиони?
— Съвсем малко — отговори й Сененмут. — Либийската търговия със синайските мини се е разраснала, но няма сведения за струпване или организиране на племената. Странно — замислено додаде той, — този търговец, когото пясъчните обитатели са хванали заедно с избягалия Рекхет, чиято самоличност отровителят после е обсебил, той…