Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Амеротке и началникът Надиф, придружени от двама яки, плещести меджаи, с блестящи гривни и пръстени, поставени на десните им ръце в знак на тяхната служба, и с внушителни криваци, пъхнати в поясите им, минаха през Лъвската порта на Тива и тръгнаха из града. Сияйният час бе отминал. Дъхът на Амон, освежаващият бриз на зората, вече беше изчезнал. Слънцето бе ослепително ярко и силно, жегата се усещаше. Настилката от базалтовите плочи на Алеята на сфинксовете пареше под краката, а във въздуха се вдигаше прашна, гореща мараня. Над всичко това се извисяваха и блестяха на слънчевата светлина обелиските със златни и сребърни върхове; корнизите на храмовете и обточените с малахит ръбове на дворцовите покриви. Магарета, кервани натоварени мулета и каруци бързаха надолу към пазарите. Винарски павилиони и бирени шатри бяха отворили врати, въздухът се изпълваше с миризми на готвено. Търговци и калайджии се провикваха от импровизираните сергии, винаги нащрек за появата на пазарната полиция. Група свещеници, нагласени в минзухарено оранжеви роби; с бръснати глави, лъщящи от зехтин и благовония, бързаха надолу към реката, понесли наоса на своя бог върху носилка. Пътьом си мърмореха и припяваха някакви молитви. И както бързаха, тъй и честичко поспираха, затваряха очи, пляскаха с ръце, подрънкваха със систрата и звъняха с мънички камбанки, преди да продължат процесията си. В утринния въздух отекваше тръбният зов на храмовите рогове — раковини, подрънкваха цимбали, думкаха гонгове. Групичка джуджета данга, облечени в пъстроцветни дрипи, изнасяха импровизирана сценка за Бес, Бога на семейството и дома. Лицата им бяха скрити зад гротескни маски; те скачаха нагоре-надолу под едно дърво на прашния и мръсен площад за радост и възхита на няколко деца, запътили се към училище, които пищяха и врещяха до небесата.
Амеротке и Надиф свърнаха от булеварда по една тясна уличка. Стените на извисяващите се над главите им къщи бяха като странични калкани, без нито един прозорец. Те подминаха поставените под солидна охрана търговски складове, пълни със злато, скъпи платове, ценни вази, сандъци и скринове с най-разнообразни стоки. Вратите на някои от сградите бяха обезопасени от тежки дървени кофари и резета; други бяха отворени, за да може да се товарят каруците. Вратниците на прилежащите към тях импозантни домове на търговци зееха отворени. Господарките им бяха заети — в един от дворовете стопанката караше слугата да извади вода, в друг — подвикваше на ратая да помогне на пекаря да сипе с шепи зърно в отвора на хромела, за да смели брашно и да изпече пресен хляб за деня. Отвън, на улицата се мотаеха още слуги, снабдени с ведра, и се оглеждаха за изпражнения на магарета, волове и овце, за да ги съберат и след това да ги изсушат на слънце, за да ги ползват като гориво. Врати се хлопваха и се отваряха, гласове се извисяваха, а в сянката на цялото това изобилие и този кипеж гуреливи просяци се караха кой да заеме по-благоприятна позиция за днешната си просия.
Най-накрая Амеротке и Надиф стигнаха до квартала на бижутерите и пазара на скъпоценни камъни, където бе магазинът, наречен от Ипуе Дом на удоволствието. Намираше се на един засенчен от дървета пазарен площад, обграден с будки, павилиони и магазини, продаващи хититска бижутерия, сандалово дърво от Пунт, най-разнообразни и фини ленени тъкани, корали, злато, сребро и скъпоценни камъни. Собственикът беше подредил сергията си пред къщата. Опитите му да се преструва, че не разбира какво иска Амеротке, секнаха мигом, щом Надиф пристъпи стремително, изсъсквайки недвусмислена заплаха. Ключът за вратата незабавно излезе на бял свят и съдията и полицейският началник, придружени от двамата меджаи, се качиха по стълбата на горния етаж. Те отключиха вратата и влязоха. Още щом пристъпи прага, Амеротке свирна от смайване пред разкоша, който се разкри пред очите им. Таванът беше от полирани дървени греди, които оребряваха боядисания бял хоросан. Върху гладките, люлякови стени художник бе изрисувал любовни сцени, мъже и жени в най-различни пози и храмови момичета, служещи на Мин, Бога на танца. Мебелировката беше елегантна и изискана: тръстикови рогозки покриваха пода, огромно легло с възглавнички стоеше в единия ъгъл, табуретки и масички изпълваха къта за ядене под един от големите прозорци. Надиф го отвори и блъсна назад капаците, за да влезе повече въздух. Амеротке бе виждал подобни стаи из града — кътчета на удоволствието, в които търговците можеха да се уединят със своите момичета, проститутки, блудници или куртизанки. В шкафовете покрай стените имаше скъпи кани, чаши, бокали, подноси и чинии. Амеротке си даде сметка, че, когато е забавлявал посетителките си, Ипуе сигурно е купувал вино, месо и други деликатеси от околните магазинчета.