Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Надиф издърпа един сандък изпод леглото — ковчеже, укрепено с две ключалки, всяка една защитена от малък дървен катинар. Той ги счупи, вдигна капака, извади два свитъка и ги подаде на Амеротке. Първият беше любовна книга с еротични сцени, описващи уменията, средствата и приспособленията, използвани от куртизанките, за да доставят наслада на своя клиент. Беше мръсна и по нея се виждаха множеството отпечатъци от пръсти, личеше си, че е четена многократно. Амеротке я хвърли на леглото. Много храмове в Тива съхраняваха подобни ръкописи, описващи най-изтънчени подробности на любовното изкуство от школата на куртизанките. Вторият свитък бе много по-изненадващ, Амеротке никога не бе виждал подобен преди. Бе написан от грижлива, старателна ръка, която, заключи съдията, може би бе принадлежала на Ипуе. Това бе подробна статистика на всичките му срещи с различни проститутки, курви и куртизанки от града и с други гостенки: описваха се начините, по които всяка една се е държала в леглото; различните удоволствия, които му бяха доставяли; специалитетите им и характерните им особености. В този подробен дневник на любовта Ипуе бе дал на всяка от приятелките си име и бе обозначил датата и времето, по което са го посетили: Блестяща светлина, Бетну — Сладката, Некбет Анкх — Господарката на живота, Нешем — Скъпоценният камък, Хериет — Ужасът (Амеротке се усмихна на това), и Нибит Пи — Господарката на къщата. Нямаше физически описания, но Ипуе не бе пропуснал техните чарове и умения, какво предпочитат и как точно ги е притежавал и им се е наслаждавал. Съдията започна да си дава сметка, че е възможно първата съпруга на Ипуе да е избягала, макар че истината за това тепърва трябваше да бъде установена. Той постави двата ръкописа в ленените им калъфи и заоглежда тази стая на любовта: рисунките по стените, символите на Анкх и Са53, възвестяващи живот и щастие; скъпите бродирани възглавнички; лакираната мебел, тръстиковите кошници и таблички, отрупани с пособия за писане и папирус; това широко легло с бели, чисти ленени чаршафи. Надиф все още обикаляше стаята, завършвайки своя собствен оглед.
— Пълен лукс — каза той през рамо. — Ипуе със сигурност е бил мъж, който е обичал плътските наслади — началникът приседна пред Амеротке. — А ръкописите, господарю съдия?
Амеротке набързо му ги описа. Надиф се ухили:
— Мислите ли, че всички тези жени са били куртизанки и курви?
— Възможно е — каза Амеротке. — Трябва да задам няколко въпроса на собственика долу. Може би сред тях е имало вдовици, дъщери, сестри на други търговци — оттук и имената. Обикновено известните куртизанки си имат свои собствени титли и прозвища, но за тези специално заслугата се пада на Ипуе. Вероятно е искал да прикрие истинската им самоличност?
Амеротке млъкна, тъй като вратата се отвори. В стаята нахълта Шуфой. Беше се разгорещил, лицето му се бе зачервило, той си вееше с все сили с едно помпозно натруфено ветрило, с дръжка от блестящ абанос и разкошни дипли в ярки цветове. В другата си ръка носеше неизбежния си слънчобран, който поклащаше напред-назад, сякаш беше някакъв специален символ на поста му.
— Този тъпак, съдържателят — изруга той, но изведнъж млъкна и изумено зазяпа из стаята, смаян от изразителните, впечатляващи стенни рисунки. — В името на рогата на Хатор, господарката на пиянството — той си пое дъх, — какво, за бога, е това?
53
Древноегипетски йероглифи, означаващи съответно живот и щастие. — Б.пр.