Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Това е опасно — прошепна тя. — Амеротке, ти си се изправил пред самия дявол…
— А дяволите се ловят с капани — иронично отвърна Амеротке, вдъхвайки студения нощен въздух.
Той изчака малко, с тайната надежда Норфрет да осъзнае, че това е неговият път, който трябва да следва. Работата му им носеше привилегии, уважение и богатство, но също така и големи опасности.
— Влязох във връзка — внезапно заговори Шуфой — с Шурат, Поглъщача на мерзости, онзи, от подземния свят.
Амеротке зяпна недоверчиво своя дребничък приятел.
— Е, какво — сви рамене Шуфой, — с това име се нарича той самият. Иска да се срещнете. Трябвало да обсъди някои общи проблеми с вас.
— Шуфой, кога успя да уредиш това?
— Днес — отговори Шуфой, — докато тичах по поръчките на моя господар.
Амеротке кимна разбиращо. Той винаги се изненадваше приятно от познанствата на Шуфой в Амдуат — престъпническото свърталище на подземния свят в Тива.
— Шурат — заговори Надиф, ободрен от виното, — е главатар на гилдията на убийците. Всички крадени вещи отиват при него. Това е човек, когото подозираме в какво ли не, но доказателствата срещу него са нищожни. Все пак какво, в името на Хор, иска той?
— Не знам — отговори Шуфой, — обаче докато търчах насам-натам из Храма на Птах, видях един от неговите помощници, Черепа, да се спотайва и дебне в сенките. Бил изпратен там да разбере какво се е случило. Казах му колкото е възможно по-малко. Черепа заяви, че шефът му изпраща скромните си поздрави на господаря съдия и пита би ли искал Негова святост52 — Шуфой се засмя при ласкателната титла, — любезно да го посети около четвъртия час утре? Помоли да ви кажа, господарю — продължи саркастично джуджето, — че сам той не е в състояние да ви посети, тъй като предпочита да не напуска Свърталището на мрака — Шуфой сви рамене. — Отговорих му, че би ви било най-приятно да го посетите; в края на краищата, той може да има ценна информация. Но все пак, господарю — добави бързо той, — ако предпочитате да не ходите…
— Аз ще дойда с вас — веднага се писа доброволец Надиф. — Господарю съдия, Шурат е коварен и вероломен. Всъщност дори за известно време хората мислеха, че той е бил Рекхет.
— Ще отидем утре — заяви Амеротке. — Сега нека се върнем към работата, с която вече сме се захванали. С какво разполагаме? Ипуе и Хаят са се удавили в охраняван от наемници басейн — никакво насилие, никаква отрова, никакви нарушители. Имаме две твърде тънки нишки, за които да се хванем: най-забележителното и мистериозно съвпадение е, че са се удавили по едно и също време в един и същ басейн. Налице е възможността да не са вървели до басейна, защото по телата им не са открити никакви следи от лапис лазули — Амеротке отпи от чашата си, — но това е маловажно, да не кажем незначително. Все пак водата може и да е отмила праха, особено ако двамата са плували вътре по-дълго време. Ипуе сам се е обявил за публичен враг на Рекхет, но нямаме доказателства, че смъртта им е причинена от отрова. Какво още имаме, Шуфой?
— Работата с първата му жена — каза джуджето с пълна уста, — която просто се е изпарила.
— Да, да — Амеротке се загледа в тъмнината. — Жената просто изчезнала, след като изгорила сватбената си яка и брачната си гривна. Мериет е убедена, че Ипуе я е убил. На пръв поглед много учудващо твърдение, защото по същото време Ипуе уж бил заминал по работа за Мемфис. Според търговските му тефтери обаче не е заминавал никъде. Останал е в Тива в така наречения от него Дом на удоволствията, стая над бижутериен магазин в пазара на скъпоценни камъни в града, още едно място, което ще посетим утре.
— Защо може да е излъгал? — каза Надиф. — За да се промъкне обратно в къщата и да убие съпругата си? Може би Мериет е права. Земята около Дома на златната лоза трябва да бъде преровена надлъж и нашир, за да видим дали няма да открием тялото на съпругата.
Амеротке кимна:
— Шуфой, изпрати утре вестоносец до Асурал, капитана на храмовата ми стража. Кажи му да вземе един отряд войници и да отиде с тях в Дома на златната лоза. Градините там трябва да се преровят най-щателно. Да търсят плитък гроб, съдържащ тяло на жена.
— Ще намерите тялото й — намеси се Норфрет. Гласът й бе ясен.
Амеротке се усмихна на жена си:
52
Титлата се полага по право на върховния съдия, тъй като той е жрец на Маат, богинята на истината. — Б.пр.