Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Отровителят от Птах
Отровителят от Птах - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровителят от Птах

Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:

Затворникът се усмихна. Позна химна, изпят толкова изтънчено и нежно в това ужасно пъклено място: беше хесетски псалм от неговия собствен храм. Думите и мелодията бяха окончателният подтик на затворника. Щеше да тръгне нощес или да умре в това гнездо на ужаса, дори ако трябваше да използва своите умения да приготвя някои лекове и отвари, та да може неговата ка да се откъсне, свободна от тялото му, и да започне величавото си и страховито пътешествие към Вечния запад. Каквото и да се случеше, той щеше или да бъде свободен, или да умре през следващите няколко часа!
1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 110
Перейти на страницу:

Амеротке беше силно заинтригуван от резултатите. Всеки един имаше на някое място останали следи от златния прах. Дори и когато отново и много енергично измиха краката си, той продължаваше да си стои там, сякаш бе залепнал за кожата, особено между пръстите и по глезените им. Изражението на Амеротке стана много сериозно. Той направи експеримента още веднъж, този път с влизане в басейна и ходене напред-назад. Отново, независимо от енергичното подсушаване, следите от златистия прашец си оставаха. Той тихичко помоли Норфрет да отведе децата, после се оттегли заедно с Надиф и Шуфой под сянката на чинарите, за да обсъдят откритието.

— Сигурен ли си, Шуфой — попита Амеротке, — че надзорникът не е открил никакви следи от лапис лазули по стъпалата и глезените на двете жертви?

— Господарю, отидох и ги огледах лично. Има още нещо много интересно, господарю: надзорникът изтъкна, че двете тела са били доста обилно намазани със зехтин, с други думи…

— С други думи — прекъсна го развълнувано Надиф, — при положение че кожата на ходилата и на глезените е намазана с масло, лапис лазули щеше да полепне още по-здраво. Ипуе и Хаят са влезли в павилиона, но в никакъв случай не са стигнали живи до басейна. Скоро след като са намазали кожата си с масла срещу слънчево изгаряне, убиецът е връхлетял.

— Възможно ли е маслото да е било отровено? — попита Шуфой.

Надиф поклати глава:

— Помирисах делвичката — нищо! Освен това не забравяй, че нито аз, нито надзорникът на смъртта установихме някакви симптоми на отравяне.

Амеротке затвори очи и се опита да си спомни какво точно му бе казано в къщата на Ипуе.

— Охраната не съобщи за нищо нередно, освен че са се чули гласове и лек плясък. Дали това не е било, когато Ипуе и Хаят са умрели?

— Може би — бавно изрече Надиф. — Сега имаме две причини да считаме смъртта им за загадка. Първо, този енергичен, як мъж и тази здрава, млада жена са удавени в един и същ басейн, по едно и също време, без да се вдигне никакъв шум, никаква тревога. Нали така?

Амеротке кимна.

— Второ — продължи Надиф, — ако Ипуе и Хаят са вървели до басейна и се е случил някакъв инцидент, някакви следи от лапис лазули щяха да останат по стъпалата им, но ние не открихме абсолютно нищо, което означава, господарю съдия, че Ипуе и Хаят са влезли в басейна, и колкото и да е невероятно, са успели да отмият всички следи от прашеца…

Амеротке печално го изгледа.

— Или са били занесени в басейна — заяви Шуфой. — В този случай би трябвало да са били мъртви или в безсъзнание, още преди да са достигнали водата. Макар да няма никакви следи нито от насилие, нито от отрова. Какъв тогава е отговорът на загадката?

Шеста глава

Кефаи: да бъдеш разкрит

Малко по-късно Амеротке, Надиф, Норфрет и Шуфой седнаха да вечерят в къщата на съдията. Тъмнината се бе спуснала като воал над земята. Звездите блестяха ярко, увиснали като цветни гирлянди на небосклона. Луната, кръгла и едра, се плъзгаше по нощното небе в пълното си великолепие. Норфрет бе запалила лампи от алабастрови гърненца и те светеха като скъпоценни камъни. Беше приятна, освежаваща нощ, лекият ветрец галеше като божествен дъх. Той отвиваше всепроникващата жега, от която дъхът почти секваше, а кожата ставаше мокра като сюнгер. От градината отдолу долиташе какофония от звуци: совите бухаха, щурците бъбреха, а над всички това се извисяваше непрестанното крякане на жабите. Норфрет бе приготвила вкусна вечеря, питателна, но лека: агнешко в глинен гювеч, приготвено с лук, зехтин, чесън, кимион и леблебия. Амеротке бе отворил буренце от Имит — виното бе охладено и деликатно галеше езика. Той изчака да напълнят чашите, преди да се впусне в обясненията за събитията от изтеклия ден. Опита се да омаловажи опасността, но Норфрет бе твърде прозорлива и интелигентна; острият й ум веднага схвана опасността, с която се е сблъскал съпругът й. Пролича си, че стана притеснена и нервна, махна огърлицата от врата си и избърса ароматната пот от красивата си шия.

1 ... 39 40 41 42 43 44 45 46 47 ... 110
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)