Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Какво те кара да мислиш така?
Норфрет се потупа с пръст по слепоочието.
— Женска логика. Е, господарю съдия, ако аз бях нещастна тук… — тя запърха с клепки. — Добре, да кажем, че ти си най-непоносимият мъж, с когото е невъзможно да се живее, развратник, женкар; защо това трябва да ме накара да напусна лукса на разкошната си къща, за да се скитам из улиците на някакъв град? Имало е и други начини на действие пред жената на Ипуе. Скъпи мой, много се съмнявам, че някоя жена би напуснала подобна красива къща. Знам Дома на златната лоза, не бих го оставила току-така, просто бих се съпротивлявала, бих протестирала. Съмнявам се, че Патуна изобщо е напускала.
Амеротке се усмихна вътрешно. Не беше помислил за това. Просто бе приел логичното заключение, че ако жената е нещастна, ще напусне. Всъщност нито веднъж Мабен или другите не бяха споменали, че пред Патуна е имало и други алтернативи.
— Направи това, което те помолих, Шуфой — промърмори той. — Утре заран кажи на Асурал да вземе също и работници и градинари от храма. Те трябва да не оставят камък необърнат.
— И така, стигнахме до отравянията, нали господарю съдия?
— Да, да, стигнахме и до това. Какво знаем? Преди около петдесет години авторът на Ари Сапу станал истински експерт по отровите. Причинил не една внезапна и жестока смърт. Според преданието той е арестуван, съден и погребан жив. Легендите твърдят, че гробът му лежи някъде в земята на храма и че там, до него се намират и Книгите на гибелта — Ари Сапу. Дали това е истина или не, всъщност не знаем. Въпреки всичко преди около четири години се появява Рекхет и отново има много убити граждани. Ето тук наистина имам нужда от твоята помощ, Надиф. Кои са били жертвите? Какво общо са имали помежду си?
— Мога да кажа само това, което вече знаете, господарю съдия. Жертви имаше сред всички класи, макар повечето да бяха търговци, благородници и висши чиновници. Има обаче едно нещо, което е общо за всички, и то е, че или те, или техни близки наскоро бяха посещавали Храма на Птах.
— Откъде разбрахте това? — попита Норфрет.
— По време на моето разследване поисках да видя дневниците от всичките храмови олтари, светилища и параклиси. Скоро установих, че имената на посетителите се повтарят сред имената на жертвите на Рекхет. Разбира се, храмовата управа подозираше, че има нещо нередно. Първожрецът Ени често ме търсеше, за да обсъждаме този проблем. Накрая ме информира, че е бил посетен от група лекари — свещеници, водени от Усербати. Те му изложили хипотезата, че Рекхет е член на храмовата йерархия, но все още не били намерили твърди и необорими доказателства — Надиф разпери ръце. — Останалото го знаете. Усербати и колегите му имаха празнична вечеря, на която са изяли или изпили някаква отрова и са умрели в ужасни мъки. Бях извикан в храма. Видях телата им, после претърсих жилището на Усербати, където открих указания, сочещи към убиеца. Нахълтахме в стаята му в храма, намерихме отрови, прахове, препарати и доста голямо богатство, след което започнахме да издирваме самия него. Господарят Ени ни каза, че заподозреният е в приятелски отношения с Хутепа. Разпитахме я… — Надиф замълча, сякаш се вслушваше в крякането на жабите в тъмнината. — Тя ни каза, че Рекхет е избягал в Тива и се крие в една къща в квартала на калайджиите. Арестувахме го там. Благодарение на авторитета на храма му бе даден избор: или да бъде изправен на публичен процес и да пледира невинност, или да признае вината си и да се остави на милостта на фараона. Той избра второто и беше изпратен в затворническия оазис.
— Сигурен ли сте, че сте арестувал точния човек? — попита Амеротке.
— Така мисля — отвърна бавно Надиф. — Рекхет беше тих, уверен, много спокоен. Не разкри никакви детайли; много бързо си призна и не каза нищо повече. Имах известни съмнения, но все пак разполагахме със сведенията на Усербати за него в документ, както и с отровите и праховете, намерени в стаята му; да не говорим за проклятието, което бе написал. И нещо, което е по-важно — продължи Надиф, — щом бе арестуван, отравянията спряха.
— Той призна ли, че е намерил Ари Сапу?
— Не, когато го питахме за това, просто отговори, че има много трактати за отровите.
— И как точно е убивал жертвите си?
— И за това беше много тайнствен. Само изтъкна, че си признава и няма какво повече да добави.
— А Хутепа?
— Заяви, че е невинна. Помогна ни за арестуването на Рекхет; нямаше причина да вярваме, че е била съучастничка.
— Рекхет имаше ли семейство?
Надиф сви рамене.
— А бягството му? — опита Амеротке. — Как е било организирано?
— Отявлена дързост, хитрост и кураж. Очевидно, след като е избягал, е скитал из пустинята и е бил заловен от пясъчните жители, които са хванали и египетския търговец. Те сигурно са ликували; защото, както знаете, продават затворниците като роби с огромна печалба. Тази банда обаче не извадила такъв късмет. Натъкнали се на египетски кавалерийски отряд в покрайнините на пустинята, отрядът атакувал и те започнали да се отбраняват. Завързала се битка и в схватката търговецът бил убит. Находчивият Рекхет бързо приел неговата самоличност, така че когато египтяните го разпитвали, си мислели, че говорят с търговец, когото са освободили, а не с избягал затворник. Когато се върнали в Тива, Рекхет, естествено, изчезнал яко дим. Това било преди кметът на града да разбере пълната истина за ситуацията, но дори и след това какво би могъл да направи?