Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Какво той? — сопна се Хатусу, после въздъхна. — Господарю мой — тя се протегна по-близо към него и го целуна леко по бузата, — извини ме, но сърцето се изморява, душата се изтощава…
— Той беше един от моите най-добри шпиони — отговори Сененмут, взирайки се във водата. — Познаваше езика на пустинята, беше ходил по-навътре в Червените земи от всеки друг. Чудя се дали не е видял или чул нещо по-особено? Либийците не ме притесняват на този етап, като изключим момента непосредствено преди да дойда тук — той кимна с глава по посока на вратата. — Командирът на ескадрона Славата на Амон докладва, че кавалерийски патрул не се е завърнал. Бил е предвождан от един от нашите търсачи на слава, млад капитан. Просто се чудя. Още с пукването на зората, в сияйния час ще изпратя два отряда в пустинята да разследват случая и да ги издирват. Може би ще открият нещо. Това, което наистина ме тревожи — Сененмут извади краката си от водата и се изправи, — са морските хора. Знаеш, че военните им кораби бяха забелязани при делтата, натъпкани с войници — боядисани, с пера, въоръжени! Нашите кораби ги прогониха, но изглежда, че са започнали отново да се струпват; плават до малките островчета във Великото зелено море за прясна вода и пак се връщат. Сякаш пробват, сондират да намерят някое слабо място.
— Ще им дам аз едно слабо място! — изправи се Хатусу и отиде до една красива резбована табуретка от акациево дърво, с изящно тапицирана в алено и златисто седалка. Вдигна робата си, хвърлена върху нея, надяна я и я пристегна с красив бродиран шарф около талията си. — Слушай, господарю мой — тя потупа стомаха си и посочи към маслените лампи, които блещукаха по полиците над подредените с прибори за хранене маси, — сега ще хапнем и ще пийнем, пък после… кой знае? — добави тя закачливо.
Сененмут бе готов да се включи в шеговитата закачка, но в този миг отвън долетя ужасяващ писък, последван от трясък на счупени чинии. Той побърза към вратата и изскочи навън; в дъното на коридора един слуга лежеше на пода, сгърчен в конвулсии, а около него се бяха скупчили стражите от Марияну и Накту-аа. Други слуги пищяха и викаха, сочейки към масичката, където бяха наредени подноси с храна, поставена там, за да бъде поднесена на вечерята на фараона. Сененмут забърза към тях, наведе се, сърцето му биеше учестено, по кожата му избиха едри капки пот.
— Назад! — офицерите и слугите се отдръпнаха. Сененмут ужасено гледаше как мъжът, прострян на пода, се гърчи и рита, а от устата му излиза пяна. Той посочи към подносите с храна. — Какво се случи?
— Господарю — отговори му един офицер, — тук имаше оставени плодове и студено месо в очакване да поискате да ви ги поднесат. Един от слугите огладнял — той посочи към чиния с печени пъдпъдъци, нарязани на парчета и покрити с много вкусен на вид сос. — Ние непременно щяхме да опитаме храната — продължаваше той, — но той бил толкова гладен, че откраднал едно парченце и си плати за това…
Сененмут се взря в мъжа долу. Ужасните и странни звуци бяха престанали; само краката му все още потрепваха в спазми. По лицето му бяха избили петна, езикът му бе изхвръкнал навън, а от устата му се стичаха лиги. Сененмут отблъсна настрани офицера и се наведе над умиращия човек мъж.
— Как? — запита свирепо той.
— Господарю — пристъпи главният готвач, — царските кухни са отворени. Имаме посетители, търговци, които ни снабдяват с продукти…
— В бъдеще — изкрещя Сененмут на уплашените офицери — кухнята да се охранява! Всяка стомна и кана с вино, всяко блюдо с храна, приготвено за Божествената, да се опитва!
В Къщата на книгите в Храма на Птах библиотекарят се приготвяше за вечеря. Това му бе любимият час от деня. Можеше да затвори вратата и да се усамоти тук, седнал в своята лична канцелария: лампите весело блещукаха, кана вино, чиния месо и пресен хляб от храмовата кухня бяха на негово разположение, за да им се наслаждава, докато хвърля по едно око на пикантните сцени на дами в най-различни любовни пози в една книга, която отдавна починал търговец бе завещал на храма. Библиотекарят ценеше този ръкопис повече от всички останали. Той намираше някои от сцените за особено забавни. Изучаваше рисунките на лудуващи млади жени, чието единствено одеяние бяха напоените им с благовонни масла перуки; изкусителки, изтегнати в различни пози на пода, на табуретки или на легла, и стенеше и пъшкаше от удоволствие, плъзгайки ръка по чатала си. Той си наля чаша вино, отпи внимателно, после махна ленената кърпа, покриваща подноса, и започна шумно да дъвче парче от пъдпъдък, сготвен в пикантен сос. Беше стигнал едва до втората хапка и точно приближи свитъка папирус към очите си, за да може по-добре да разгледа една сцена, когато усети първите признаци на неразположение. Последваха нови пристъпи и пронизване в стомаха, сякаш вътре бе запален огън. Болката се разпростря в гърдите и гърба му. Краката му омекнаха, сякаш се бяха превърнали в желе. Опита се да се изправи, но не успя. Преви се надве от болка, свлече се върху възглавниците, свит на кълбо, опитвайки се да облекчи ужасните спазми. Но дори и в това безпомощно състояние успя да зърне първия факел, който влетя през отворения прозорец и падна върху купчина ръкописи. Пламъците лакомо ги облизаха и бързо се разпространиха. Библиотекарят отвори уста, за да изпищи, но не можа да си поеме дъх. Искаше да избяга от болката дори и когато умиращите му очи видяха как един пълен мях с масло бе хвърлен през прозореца, за да превърне окончателно стаята в бушуваща пещ.