Отровителят от Птах

Исторически бележки

Първата династия на Древен Египет се установява около 3100 г. пр.Хр. Между тази дата и възхода на Новото царство (1550 пр.Хр.) се извършват множество радикални трансформации. Към това време датират строежът на пирамидите, обединението на Долен и Горен Египет, създават се градовете покрай Нил, а египетската религия се развива около Ра, Бога Слънце, и около култа към Озирис и Изида. Страната трябва да устоява на чужди набези, особено от страна на хиксосите — азиатски нашественици, които варварски опустошавали всичко по пътя си.

От 1470 г. пр.Хр. Египет, омиротворен и обединен под управлението на Тутмос II, преживява епоха на нов разцвет и могъщество. Фараоните преместват столицата си в Тива; погребенията вече се извършват не в пирамиди, а в некрополите по западния бряг на Нил, а Долината на царете се използва за царски мавзолей.

Употребил съм гръцките наименования на градовете и пр. — например Тива и Мемфис, вместо архаичните египетски имена. Мястото, наричано Сакара, обхваща целия пирамиден комплекс около Мемфис и Гиза. Спрях се на кратката версия на името на царицата фараон — Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и след кратък период на смут и безредици Хатусу взима властта и управлява през следващите двадесет и две години. През този период Египет се превръща в могъща имперска сила и в най-богатата държава в света.

Египетската религия също претърпяла развитие и особено култът към Озирис, убит от своя брат Сет4, но възкресен от любимата си съпруга Изида, която ражда техния син Хор5. Тези вярвания трябва да се разглеждат в контекста на египетския култ към Бога на слънцето и на желанието да се обединят религиозните практики6. Египтяните имали дълбоко чувство на благоговение към всичко живо — животно или растение; поточе или река, били възприемани като свещени, а фараонът, техният господар, бил почитан като въплъщение на божията воля.

След 1470 г. богатството на египетската цивилизация се отразява и в религията, ритуалите, архитектурата, облеклото, образованието и в стремежа към по-добър живот. Войници, жреци и писари са главните фигури в тази цивилизация и тяхната образованост и изтънчеността им намират изява и в изразите, които използват, за да опишат както самите себе си, така и своята култура. Например фараонът е Златният ястреб; времето, в което се води война е сезон на хиената; царският дворец — Дом на милиони години. Въпреки смайващите върхове на тази поразителна цивилизация и външната, и вътрешната политика на Египет често са кървави и жестоки. Царският трон неизменно е център на интриги, завист и яростно съперничество. Ето на тази политическа сцена през 1479 г. пр.Хр. идва на власт младата Хатусу.