Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Мога ли да допусна, съдейки единствено по тази ваша реакция, че значението на думата «натискам» спада към по-модния сексуален жаргон, а не към стандартното значение, с което сме израснали аз и моето поколение?
Още по-необуздано кискане. Не издържах, станах от чина и дръзко заявих:
— Да, господин Наги. Това е напълно правилно, сър.
Разнесоха се още по-яки кикотения.
— Благодаря ви за потвърждението, госпожице Хатауей. А сега докъде бях стигнал? А, да, сега другият участник в обмяна на мнения пита: «И как беше?» Отговорът е «Добре», с нарисувано след думата усмихнато личице за потвърждение на използваното прилагателно. Е, бих могъл да предположа, че славата за това постижение се полага на загадъчния Дж., хм, нали така? «И докъде стигнахте?» Хм, дами — продължи господин Наги. — Остава ни само да се надяваме, че това няма да излезе извън границите на приличното поведение, налагани от родителския контрол. «Не стигнахме много далеч. Хванаха ни.» И отново ни се демонстрира суровостта на ситуацията, само че този път чрез емотикон под формата на личице, което хич не се усмихва. «Какво стана?» «Ами Дмитрий се появи. Изхвърли Джеси навън като мръсен парцал, а после ми тегли едно яко конско.»
Класът замря, след като чу господин Наги да произнася «тегли ми едно яко конско», но най-вече от това, че за пръв път бяха посочени имената на някои от участниците в пикантната сцена.
— Да не би вие, господин Зеклос, да сте гореспоменатият Дж.? Същият, който си е спечелил усмихнатото личице от този неумел писател?
Лицето на Джеси мигом почервеня, макар да не изглеждаше кой знае колко недоволен от това, че неговите подвизи бяха обявени на всеослушание пред приятелите му. Все пак досега бе опазил в тайна за какво си бяхме говорили — включително и за кръвта, — понеже (или поне аз така подозирах) ужасно го беше страх от Дмитрий.
— Хм, макар да приветствам добрия завършек на това недоразумение и искрено съжалявайки следващия преподавател, чийто учебен час несъмнено ще се окаже напразно похабен, съм длъжен да напомня на вашите приятели за в бъдеще да имат предвид, че класната стая не е чат рум. — Захвърли бележката обратно на чина на Лиса. — Госпожице Хатауей, изглежда не е лесно да се открие начин да бъдете подобаващо наказана, след като вече са ви били наложени всички възможни форми на наказание, практикувани в това учебно заведение. Оттук следва, че вие, госпожице Драгомир, ще останете два пъти след часовете вместо само веднъж за сметка на вашата приятелка. Така че ви моля да не си тръгвате след последния звънец.
След часовете Джеси се доближи до мен с неловко изражение на лицето.
— Слушай, аз, хм, такова… за онази бележка де… знаеш, че нямам нищо общо с това. Ако Беликов разбере за това… ще му кажеш ли? Искам да кажа… ще му кажеш ли, че аз не съм…
— Да, да — прекъснах го аз. — Не се тревожи. Ти си в безопасност.
Застанала до мен. Лиса го изпроводи с поглед при излизането му от класната стая. Като си спомних колко лесно Дмитрий го изхвърли от салона, както и крайно страхливото поведение на Джеси, не можах да се стърпя и промърморих:
— Знаеш ли, май Джеси внезапно започна да ми се струва не чак толкова готин, колкото преди.
Тя само се засмя.
— По-добре си върви. Аз ще трябва да остана да бърша дъската.
Оставих я и се насочих към нашите спадни. По пътя натам минах покрай няколко ученици, струпани на малки групички навън пред сградата. Изгледах ги със завист. Толкова ми се искаше и аз да имам свободно време, за да си приказвам с когото си пожелая.
— Не, не е вярно — чух нечий самоуверен глас. Камила Конта. Красива и популярна, произхождаща от една от най-престижните фамилии от клана Конта. Преди да избягаме тя беше нещо като приятелка с Лиса, ама по онзи засукан маниер, по който две суперсили се държат под око. — Те навярно са чистили тоалетните или нещо подобно.
— О, Боже мой! — възкликна приятелката й. — На мястото на Мия щях да потъна в земята от срам.
Усмихнах се. Очевидно Джеси бе успял да разпространи поне част от това, което снощи бях споделила с него. За нещастие следващият откъс от подслушания от мен разговор тутакси помрачи радостта ми.
— … говорят, че още била жива. Потръпвала върху леглото.
— Толкова е гадно. Защо са я оставили там?
— Не зная. А и защо изобщо ще я убиват?
— Мислиш ли, че Ралф е бил прав? Че тя и Роуз са го направили, за да…
Като ме видяха, веднага млъкнаха.