Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Той веднага се надигна и се взря в лицето ми с непресторена изненада. За миг едва можех да си поемам дъх, като си спомних прилива на наслада, с която ме изпълваше едно вампирско ухапване, като се чудех какво ли ще бъде да се стигне докрай. После стародавните табута отново се върнаха в мен. Дори и да не правим секс, да даваме кръв, докато правим това, все още си оставаше грях, нещо много мръсно.
— Недей — предупредих го аз.
— Ама ти го искаш. — Гласът му прозвуча учудено и силно възбудено. — Мога да се закълна.
— Не, не го искам.
Очите му светнаха.
— Искаш го. Как… хей, правила си го и преди?
— Не — изсумтях аз. — Разбира се, че не.
Прекрасните му сини очи ме изпиваха и можех да видя как зад тях се завъртяха зъбните колела на мисловния му механизъм. Джеси можеше да е заклет флиртаджия и да имаше прекалено голяма уста, ала в никакъв случай не беше глупак.
— Държиш се, сякаш си го правила. Възбуди се, когато стигнах до шията ти.
— Защото много те бива с целувките — парирах го аз, макар че не беше изцяло вярно. Устата му се наля със слюнка повече, отколкото предпочитах. — Не мислиш ли, че ако давах кръвта си, вече всички щяха да знаят?
Той се позамисли.
— Да, ако си го правила, преди да избягате. Но ти си го правила, докато ви нямаше, нали? Ти си захранвала Лиса.
— Разбира се, че не — повторих аз.
Но той бе напипал нещо и го съзнаваше.
— Това е бил единственият начин. С вас не е имало кой друг да я захранва. О, Боже.
— Тя си намираше кой — излъгах аз. Към същата версия се придържахме и пред Натали, която естествено побърза да го разпространи и никой не се усъмни. С изключение на Кристиан. — Много от хората го правят.
— Разбира се — отвърна с усмивка той. И отново доближи устата си към шията ми.
— Не съм кървава курва — озъбих се и се отдръпнах от него.
— Ама го искаш. Харесва ти. Всички момичета дампири си припадат по това. — Зъбите му отново докоснаха кожата ми. Остро. И сладострастно.
Усещах, че враждебността, с която бях заредена, още повече влошаваше нещата, затова побързах да разсея напрегнатата ситуация със закачки.
— Престани — рекох му нежно и прокарах пръст по устните му. — Както вече ти казах, не съм такава. Но ако искаш да направиш нещо с устата си, мога да ти дам някои идеи.
Това моментално изостри интереса му.
— Да? Като да…
И тогава вратата рязко зейна.
Подскочихме и мигом се раздалечихме. Готова бях да се сблъскам с някой друг ученик или дори с надзирателката на етажа. Но не бях подготвена да се озова срещу Дмитрий.
Втурна се като вихър през вратата. Сигурно бе очаквал да ни завари тук и в този ужасен миг, когато връхлетя като буря, проумях защо Мейсън го боготвореше. Преди още да успея да примигна, той вече бе прекосил салона и сграбчил Джеси за ризата. Едва не го отлепи от пода.
— Как се казвате? — излая Дмитрий срещу него.
— Джеси, господине. Джеси Зеклос, господине.
— Господин Зеклос, имате ли разрешение да бъдете в тази част на общежитието?
— Не, господине.
— А знаете ли правилата, които важат в Академията за контактите между момчетата и момичетата?
— Да, господине.
— Тогава ви предлагам да се изметете от тук колкото можете по-бързо, преди да съм ви предал на някого, който ще ви накаже както е редно. Ако още веднъж ви хвана като сега — Дмитрий посочи към дивана, където още се намирах, при това полугола, — аз ще бъда този, който ще ви накаже. И ще боли. Много. Ясно ли е?
Джеси преглътна мъчително, все още с широко разтворени очи. От обичайното му перчене нямаше и помен. Може би защото не бе свикнал да бъде сграбчван така от истински мъжкар, от един висок и крайно вкиснат руснак.
— Да, господине!
— А сега си вървете. — Дмитрий го пусна и Джеси изхвърча навън по-бързо, отколкото Дмитрий беше връхлетял вътре. Моят наставник се извърна към мен с опасен блясък в очите. Не каза нищо, но гневното, крайно неодобрително послание, излъчвано от него, бе съвършено ясно и смазващо.
И тогава нещо се промени.
Сякаш бе сащисан от изненада, все едно че за пръв път ме виждаше. Ако беше някой друг, бих казала, че ме разглежда, и то съвсем старателно. И да, всъщност действително ме изучаваше. Изучаваше лицето ми, тялото ми. А аз изведнъж осъзнах, че съм само по джинси и сутиен… при това черен сутиен. Прекрасно знаех, че никак не бяха много момичетата в това училище, които изглеждаха така добре по сутиен като мен. Дори и мъж като Дмитрий, който вечно правеше впечатление на погълнат само от дълга си, тренировките и така нататък, нямаше как да не оцени това.