Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Не искам да вършиш нещо подобно. А колкото до онова, все още не зная кой го е направил.
Той се наведе към нея и улови китките й с длани. Понечи да каже нещо, но се спря и погледна изненадано надолу, галейки с палците си избледнелите, едва забележими белези. После пак вдигна очи към нейните. На лицето му се изписа нежност, нещо твърде странно за него.
— Може наистина да не знаеш кой го е извършил. Но все нещо знаеш. Нещо, за което упорито избягваш да говориш.
Тя се взря в него, а в гърдите й се надигна вихрушка от емоции.
— Не можеш да знаеш всички мои тайни — прошепна Лиса.
Кристиан отново сведе очи към китките й, сетне ги пусна и се усмихна сухо.
— Да, предполагам, че нямам право.
В този миг я обзе спокойствие, усещане, за което си мислех, че само аз съм способна да й вдъхна. Върнах се в собствената си глава, в моята стая, седнала на пода с тетрадката за домашното по математика. Ала после, без реално да осъзнавам защо, сграбчих тетрадката и с все сила я запратих към стената.
Прекарах останалата част от вечерта в размисъл и така чак до часа, за който бе уговорена срещата ми с Джеси. Спуснах се крадешком по стъпалата и влязох в кухнята — място, което можех да посещавам, стига да е набързо — и привлякох погледа му още докато прекосявах голямата предна зала.
Докато минавах покрай него, се спрях за миг и му прошепнах:
— На четвъртия етаж има малък салон, който никой не използва. Качи се по стълбата от другата страна на баните. Ще се срещнем там след пет минути. Ключалката на вратата е счупена.
Той се подчини на секундата и скоро се срещнахме в салона, за който се бяхме уговорили — тъмен, прашен, безлюден. Намаляването на броя на пазителите в течение на годините бе довело до опустяването на много помещения — тъжен знак за обществото на мороите, но точно сега се оказа ужасно удобно.
Джеси приседна на дивана, а аз се изпънах по гръб, като отпуснах краката си в скута му. Все още бях силно раздразнена от срещата на Лиса с Кристиан сред странно романтичната обстановка на онзи таван и в момента исках само да забравя за всичко.
— Наистина ли си дошъл тук, за да учиш, или е само извинение? — попитах го аз.
— Не. Наистина е така. Трябва да учим заедно с Мередит. — По тона му личеше, че не е особено щастлив от това.
— Ооо — подразних го аз. — Да не би общуването с дампири да е под кралското ти достойнство? Не трябва ли да се почувствам обидена?
Той се усмихна, разкривайки уста, пълна със съвършени бели зъби, сред които изпъкваха кучешките.
— Ти си много по-секси от нея.
— Радвам се, че съм избраницата на сърцето ти. — В очите му заискри огън, който заплашваше да подпали и мен, особено когато ръката му се плъзна по крака ми. Но преди това се нуждаех от нещо друго. Време беше за едно малко отмъщение. — Мия сигурно също е секси, след като вие, момчетата, й позволявате да виси край вас. Нищо че не е с кралска кръв.
Пръстът му закачливо ме сръга в прасеца.
— Тя движи с Ейрън. А освен това аз самият имам доста приятели, които нямат кралски произход. Както и приятели сред дампирите. Не съм чак такъв задник.
— Да, ама знаеш ли, че нейните родители на практика са били прислужници на фамилията Дроздов?
Ръката му върху крака ми внезапно спря. Малко попреувеличих, но той бе толкова зажаднял за свежи клюки… пък и беше прочут със способността си да ги разпространява.
— Сериозно?
— Да. Търкали подовете, сребърните съдове, вилици, лъжици и другите прибори.
— Хм.
Видях как тъмносините му очи проблеснаха заинтригувано и потиснах усмивката си. Семето беше посято.
Надигнах се и се притиснах по-близо към него, като метнах крак връз скута му. Обвих го с ръце и след секунда, вече яко подпалена от въздействието на тестостерона му, всичките ми мисли за Мия се изпариха. Започна да ме целува жадно — на моменти малко лигаво дори — притисна гърба ми към дивана, а аз се отдадох на това, което навярно би трябвало да бъде първото ми приятно физическо упражнение от седмици насам. Целувахме се дълго и аз не го спрях, когато свали блузата ми.
— Няма да правим секс — предупредих го между целувките. Нямах намерение да изгубя девствеността си върху прашен диван в някакъв салон.
Той се спря, замисли се за момент и накрая реши да не настоява.
— Добре.
Но ме бутна отново върху дивана, легна отгоре ми и продължи да ме обсипва с целувки. Устните му се спуснаха до шията ми и когато острите краища на кучешките му зъби се плъзнаха по кожата ми, не можах да се сдържа и изохках възбудено.