Време на презрение

Гералт имаше основания да подозира — и той наистина подозираше, — че банкетите на магьосниците се различават от пировете и тържествата на обикновените простосмъртни. Но не очакваше, че разликата ще се окаже толкова голяма и съществена.

Предложението на Йенефер да я придружава на банкета, предшестващ Събора на магьосниците, се оказа неочаквано за него, но не и шокиращо. Все пак това не беше първото подобно предложение, което получаваше. Още навремето, когато живееха заедно и нещата между тях вървяха добре, Йенефер искаше да посещава съборите и пировете на магьосниците в неговата компания. Но той отказваше решително. Беше сигурен, че магьосниците ще гледат на него в най-добрия случай като на чудак и сензация, а в най-лошия — като на натрапник и парий. Йенефер се подиграваше на опасенията му, но не настояваше. И тъй като в други ситуации тя умееше да настоява така, че цялата къща се тресеше и се сипеше стъкло, Гералт ставаше все по-уверен, че решенията му са били правилни.

Този път той се съгласи. Без колебание. Предложението дойде след дълъг, откровен и емоционален разговор. Разговор, който ги сближи отново, засенчи и изпрати в забвение старите им конфликти, разтопи леда на огорчението, гордостта и ожесточението. След разговора на дигата в Хирундум, Гералт би се съгласил на всяко, абсолютно всяко предложение от страна на Йенефер. Не би отказал дори съвместно посещение на пъкъла, за да изпият по чаша кипящ катран в компанията на огнени демони.

Освен това без Цири нямаше да го има нито този разговор, нито тази среща. Цири, от която, ако може да се вярва на Кодрингер, се беше заинтересувал някакъв магьосник. Гералт разчиташе, че присъствието му на Събора ще провокира този магьосник и ще го накара да действа. Но не каза нито дума за това на Йенефер.

Гералт, Йенефер, Цири и Лютичето тръгнаха от Хирундум направо към Танед. Отначало се спряха в огромния комплекс на двореца Локсия, разположен при югоизточното подножие на планината. Дворецът вече гъмжеше от гостите на събора и съпровождащите ги лица, но за Йенефер веднага се намериха покои. Останаха в Локсия цял ден. През целия този ден Гералт разговаряше с Цири, Лютичето тичаше насам-натам, събирайки и разпространявайки слухове, а магьосницата си избираше и мереше рокли. А когато настъпи вечерта, вещерът и Йенефер се присъединиха към пъстрото шествие, насочило се към Аретуза — дворецът, в който щеше да се проведе банкетът. И сега, вече в Аретуза, Гералт се чудеше и се изумяваше, макар че си беше дал дума да не се учудва от нищо.