Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Ма-да, весел ви е костьолът.
Приближихме се до червената „Ява“. Ксьондзът чевръсто отметна стъпенката.
— Ваша ли е?
— Да — той забеляза учудването ми. — Един човек… хм… се учуди и ми посъчувствува. „Защо си подронвате авторитета? Нали сте ксьондз. Защо сте си купили мотоциклет?“ А аз му отвърнах: „Защото не ми стигат парите за кола.“
— Къде е замъкът?
— Отсреща, през рова. Не мога да дойда с вас. Яд ме е понякога да го гледам.
Тревата се бе раззеленила. Меко очертаните, вече живи, благодарни на пролетта дървета, се готвеха за ежегодната си работа: да разпукнат пъпките, да дадат зеленина на света и на хората, красота и кислород, милостиво да съберат от въздуха онова, което са натрупали хората със своите заводи, а сетне да пожълтеят и без да искат нещо в замяна, покорно, тихо и кротко да изронят листата си. Макар да бяха още далеч от това, колко радостни в предчувствието на този свой труд бяха дърветата на старинния, запуснат, проредял откъм дърветата и отрупан със съчки парк, който отдавна бе заприличал на широколистна гора с липи, тополи, със страховито извисени патриарси дъбове и храсти от леска, смрадлика, глог, увити от лианите на хмела и от бодлив капинак.
Беше дивно хубаво.
… Пред мен блесна чиста, още не зеленясала вода (ще зеленяса по-късно, когато се затопли): да бе река — не, по-скоро ръкав от реката, превърнат някога в ров. Над водата бе прехвърлено разкривено мостче.
Отсреща стърчеше висок зид и кула (другото се скриваше зад дърветата) с леко жълтеникав тъмно оловен, почти черен цвят.
Замъкът. Но колко зловещ, колко отвратителен замък!
Не на възвишение, не в далечината, та човек някак да се подготви за възприемането му, а лице в лице като неочакван пас с топка.
Ясно, че паркът е бил засаден по-късно, когато замъкът престанал да бъде замък и станал палат, макар и неудобен, но подходящ за онези времена, и въпреки всичко впечатлението наистина бе поразително, сякаш човек се приближаваше към гъсталак и зърваше сред него зейналата паст на лъв.
Така го възприех, защото точно пред себе си видях тъмната и много ниска арка на портата.
Това бе порта отвор, порта тунел, порта вход в пещерата на страшен великан от жестока приказка.
С неясен трепет се приближавах към този отвор. Тогава видях, че оградната стена от двете страни завършва с ъглови кули. Личаха петте им стени отвън. Шестата сигурно се виждаше отвътре. Стената, висока към десет-дванадесет метра, стигаше до средата на кулите, до бойниците за средно близък бой.
Тръгнах през портата тунел. Боже, този тунел е дълъг петнайсет метра! Нима стената е толкова дебела? Не, очевидно над тунела е имало помещение.
Така е, планировката е проста. Квадрат, всяка страна по сто и двадесет метра. Отляво три кули, отдясно също. Отсреща, ако не се броят двете странични, има още две, общо четири. Значи по обиколката осем кули. Оградната стена се е запазила близо две трети, тук-там е разрушена почти до основи, но някога е имала само един вход. Околовръст (дебелината на око е около метър и половина — два) се редят прозорци на помещения за обитаване. Прозорци и врати. Да, врати, защото там, където стената не е разрушена, я обикаля каменна галерия, тук-там закрита отгоре с арки и покрив, другаде открита, ето отляво, където се е запазила, ето и пред мен. Отсреща има и кладенец. Вдясно, като се погледне над стената, зад дърветата се издигат кулите на костьола и часовникът. Но и тук, вътре, в далечния ляв ъгъл личат останки от параклис. Фасадата на замъка е бедна, но там, където стената на жилищното помещение е срутена, си личи, че отвътре замъкът, е бил богато декориран. Горните етажи на някои кули очевидно също са били обитаеми. Виждат се гипсови украшения по таваните, вият се следи от комини.
„Ах, дръвник такъв! Ами да, змията се извива, вътрешната стълба се извива, добре че ти хрумна да навиеш лентата около някакъв предмет. И хич не ти мина през простата глава защо като «дим»!“
Ето защо! Ето как са извити тези комини. Нарочно са ги правели такива. Дори външните комини са били спираловидни, та димът да изскача на кръгчета или на спирала. Още някакво своеобразие, още една възможност да се изфукат пред другите не само с кулите и ветропоказателите, чиито останки личат тук-там, но и с дима. И така е било не само у Олшански. Тюх, колко съм загубен!
Мда-а, ето го замъка. Ясно е, че има и тайни кладенци, и подземни коридори, и скривалища, и складове, и мази, и сутерени (сводести, разбира се), лабиринти от коридори, облицовани с камък. Иначе какъв замък ще е това!