Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Вижте влъхвите! Какъв колорит!… А Богородица е направо чудо! Каква хубост. Свят да ти се завие!
Наистина ми се виеше свят от „т-такава хубост“! Само се мъчех да не се хващам трескаво за стената, пък и нямаше как, защото тя плавно преминаваше в полукръглия свод.
Когато най-сетне отново застанах на балкона и погледнах дребните хора долу като в обърнат бинокъл, усетих, че след още минута щях целият да плувна в пот.
— Е, как ви се струва? — победоносно запита Жихович.
— Прекрасно! — казах аз. — Честичко ли се „забавлявате“ така?
— Какво толкова? — невинно запита той. — Понякога влезе гълъб, блъска се — не бива да се претрепе божието създание. Отивам да отворя прозореца.
— Не бива да се претрепе божието създание, вярно е — казах аз, като погледнах надолу.
Когато слязохме долу, сякаш нещо още ме люлееше.
— Какво друго ви интересува? — запита ксьондзът.
— Витаут Фьодарович Олшански.
— Онзи ли?
— Онзи. Какъв човек е бил?
— Стълб на вярата. Много нещо е сторил за нея. Например е построил този костьол.
— С една дума…
— С една дума, почти свят човек.
— А каква е тази легенда за жена му?
— А, чували ли сте я. Заговорът на Валюжинич и бягството?
— Легендата е широко известна.
— Какво да ви кажа, неблагодарна жена. Както повечето жени. Неслучайно епископ Иероним от Кладно я укорил. Избягали и отнесли съкровището. Съдията Станкевич (нали знаете, че някога съдиите били и следователи), средновековният белоруски Холмс, човек хуманен като за онези времена, използувал само на два пъти през живота си мъчения, се заел с това дело и тогава самият Олшански се покаял, че бил обзет от гняв.
— Но се говорело…
— И той, и други хора се клели пред евангелието, че бегълците са живи… Жалко, че изчезна този род. Последният от тях не се държа никак добре. Вдовец, децата му измряха — трябваше да мисли за бога. А той…
— Какво той…
— Забърка се с германците — кратко отвърна ксьондзът.
— Как?
— С онези от гестапо. Негови приятели бяха комендантът на Олшани, граф Адалберт фон Вартенбург и Франц Керн от айнзацщаба. Това е по-лошо от гестапо.
— Да, в известен смисъл е по-лошо.
— Защо се съгласихте с моето мнение?
— Това е учреждението на Розенберг, ограбващо ценностите. Творбите на човешкия гений през вековете.
— Да. Какво ли не отмъкнаха от Кладненски окръг! Само Олшанският замък бе недокоснат. Чак докато през май четирийсет и четвърта по заповед на Химлер се развихри „команда 1005“, която заличаваше следите от престъпленията, извършваше „санитарни акции“.
— И какво тогава?
— Тогава замъкът на Олшански горя заедно с всичките си съкровища. А самият той духна с германците. Както се чува, скоро след това умрял… Той е единствен такъв от рода… А гробницата на онзи Олшански е ей там.
Върху високата около два метра гробница от много рядко срещащ се зелен мрамор лежеше фигура на спящ човек в ризница. Барелефът представляваше могъща фигура, с изключително широки гърди, с дълги стройни крака. Лицето бе мъжествено, веждите сбрани, устата стисната твърдо, но с някаква такава гънка на устните, че не бих искал да срещна този човек приживе и добре че не ме заплашваше такова нещо.
Тази статуя ми приличаше на някого. На някого, когото бях срещал в живота си. На Крищофович, който ме бе спасил някога край Албертин? Не, лицето му бе по-меко. На някой артист? На Габен? Не, лицето на този не е така обикновено, макар да е също тъй строго. На Жан Маре? Има нещо общо. Или на някого от историческите личности? На Медичите? На Калеоне? Е, то всички надгробни барелефи доста си приличат, както и повечето средновековни статуи, въпреки някои индивидуални черти. Защото близките или потомците са искали да виждат в такова произведение, в такъв портрет нещо от чертите на епохата.
Излязохме, погледнах нагоре, точно в това време заби меко часовникът.
— По време на войната не вървеше. Но когато дойдох тук на работа, реших да го възстановя. Поправи го нашият органист. Златни ръце има. Дори календарът работи. Е, не можа да се ориентира в някои механизми, нали са различни от сегашните. Месечният календар върви погрешно.
— И аз също. Профан съм. Какъв ви е органистът?
— Изключителен човек. Голяма рядкост е да се сдобиеш с добър органист. Само че…
— Какво?
— Капризничи понякога. Веднъж посред месата току удари една „Лявониха“20… Да, ами къде да намеря друг?
20
Популярна белоруска песен и танц. — Б.пр.