Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Мисля, че можем да зачеркнем боксирането от списъка с подходящите за теб професии.
— Старата дама започна разправията.
— Като съдя по носа ти, смятам, че тя я е и завършила.
— Извади късмет с удара.
— Дечуч профуча покрай мен със сто и двайсет километра в час. Отиваше в другата посока — смени темата Морели. — Не можах да завия навреме, за да го хвана.
— Това е предизвикателството на живота ми.
Когато носът ми спря да кърви, Морели натовари баба и Валери в хондата ми и ни последва към дома на нашите. Там ни махна за довиждане, тъй като не искаше да е наоколо, когато мама ни види. Бях оставила кървави петна по полата и блузата на Валери. Полата беше и леко съдрана. Коляното ми беше ожулено и кървеше. Около окото ми се заформяше здрава синина. Баба беше в подобно състояние, но без синината и съдраната пола. Освен това нещо се бе случило с косата й, която стърчеше право нагоре и я караше да прилича на Дон Кинг.
Тъй като новините в Бърг пътуват със скоростта на светлината, докато се приберем у дома, шест души вече се бяха обадили по телефона на мама и й бяха съобщили всяка подробност от скандала. Тя стисна устни, когато влязохме вътре, и изтича да ми донесе лед за окото.
— Не беше чак толкова лошо — обясни Валери на майка ми. — Пристигнаха ченгетата и оправиха всичко. Хората от спешното отделение казаха, че носът на Стефани не е счупен. А и те бездруго не могат да направят много, ако носът ти е счупен, нали така, Стеф? Могат само да ти сложат една лепенка.
Валери взе плика с леда от майка ми и го притисна към собствената си глава.
— Има ли някакъв алкохол в къщата? — попита тя.
Откаченяка се извърна за секунда от телевизора.
— Маце — поздрави ме той. — Какво става?
— Проведох малък спор заради едно място за паркиране.
Той кимна мъдро.
— Всичко е заради стоенето на опашка, нали? — изрече Откаченяка и насочи отново поглед към телевизора.
— Няма да го оставиш тук, нали? — разтревожено попита мама. — Няма да живее тук, нали?
— Не мислиш ли, че би било добре? — попитах с надежда.
— Не!
— Е, в такъв случай няма да го оставя.
Анджи откъсна поглед от телевизора.
— Вярно ли е, че те набила някаква баба?
— Беше инцидент — отговорих гордо.
— Когато праснат някого по главата, мозъкът му се подува от удара. Това убива мозъчните клетки, а те не регенерират.
— Не е ли прекалено късно, за да гледаш телевизия? — попитах раздразнено.
— Не трябва да си лягам рано, защото утре няма да ходя на училище — отговори Анджи. — Още не сме регистрирани в новото училище. А и сме свикнали да стоим до късно. Татко често имаше делови вечери и имахме право да останем будни, докато той се прибере у дома.
— Само дето него вече го няма — обади се Мери Алис. — Напусна ни, за да може да спи с детегледачката. Веднъж ги видях да се целуват. В панталона на татко имаше вилица и тя стърчеше напред.
— Да, така става понякога с вилиците — каза баба.
Събрах си дрехите и Откаченяка и потеглих към къщи. Ако бях в по-добра форма, щях да се отбия в „Змийското гнездо“, но това щеше да почака до утре.
— Е, обясни ми отново защо всички търсят онзи тип Дечуч — помоли Откаченяка.
— Аз го търся, защото пропусна делото си. А полицията го търси, защото смятат, че може да е замесен в убийство.
— А пък той мисли, че у мен има нещо негово.
— Да.
Загледах Откаченяка, докато шофирах, и се замислих дали нещо в главата му се бе раздвижило и дали някоя важна информация нямаше да изскочи на повърхността.
— Как смяташ? — попита ме той. — Дали Саманта щеше да прави всички ония вълшебства, ако не си мърдаше носа?
— Не — отговорих. — Мисля, че задължително трябва да си мърда носа.
Откаченяка се замисли сериозно.
— И аз така смятам.
Беше понеделник сутрин и се чувствах като прегазена от камион. На коляното ми се бе образувала коричка и носът ме болеше. Измъкнах се от леглото и закуцуках към банята. Мамка му! Имах синини и на двете очи. Едното изглеждаше доста по-зловещо от другото. Пъхнах се под душа и останах там сигурно два часа. Когато излязох изпод топлата вода, носът ми бе по-добре, но очите ми изглеждаха още по-зле.
Забележка. Два часа под горещ душ действа неблагоприятно в ранния стадий на насинено око.
Изсуших си косата и я прибрах на конска опашка. Облякох си обичайната униформа от джинси и тениска и отидох в кухнята да търся закуска. Откак Валери се върна, майка ми беше прекалено разсеяна и забравяше да ме изпрати у дома с традиционната торба с храна, затова в хладилника ми нямаше торта с ананас. Сипах си чаша портокалов сок и пъхнах филия хляб в тостера. В апартамента ми беше тихо. Спокойно. Хубаво. Прекалено хубаво. Излязох от кухнята и се огледах. Всичко изглеждаше наред. С изключение на възглавницата и одеялото върху канапето.