Привидението от храма
- Автор: ван Гулик Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Андонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Привидението от храма». Краткое содержание книги:
— Ами Ян? Той няма ли да получи дял?
Мъжът отсреща се почеса през дългата сплъстена брада и се втренчи в Ма Жун с безцветните си очи.
— Значи и за Ян си разбрал… Той изчезна. Гледай да не изчезнеш и ти като него, Шаопа. Не зная кой е очистил братовчед ти, но добре си е свършил работа та. Иди тази нощ в скита.
— И не пропускай да навириш краката на оная фуста! — извика кривогледият. — Евтина мръсница!
Монаха се надигна заплашително, подпрян на мускулестите си ръчища. Ма Жун прецени, че е по-висок от него самия поне с пет сантиметра. Но гръбнакът на този великан беше превит и раменете му висяха неестествено надолу.
Дребното човече се замята из сводестата ниша на прозореца, черните му дрипи се развяваха като проскубани криле.
— Извинявай, Монахо! Извинявай, главатарю! — вре щеше то. — Млъквай най-сетне, Криво око! И повече да не си се обадил! — изръмжа великанът и се отпусна тежко на седалката си, а на Ма Жун каза: — Довиждане, Шаопа.
Облегна се отново на колоната, а главата му клюмна върху гърдите. Ма Жун стана, махна с ръка за сбогом към старчето на прозореца и излезе на стълбището. Тръгна към съдилището, подсвирквайки си весела мелодия. Пътешествието му бе отнело целия следобед, вече се здрачаваше, но пък бе оползотворил времето си. Игуменката беше предупредила съдията, че прислужницата й общува със скитници, а сега бе научил също, че момичето е подставено лице на главатаря на просяците. Очертаваше се интересна нощ!
Когато пред погледа му се изпречиха двата огромни червени лампиона, осветяващи портата пред Храма на бога на войната, той отново изтича по широките стъпала и запали благовонни пръчици. Наистина, божеството се бе оказало благосклонно към него.
Пристигна в трибунала и началникът на стражата го осведоми, че съдията е в кабинета си със сержант Хун. Двамата разговаряли с художника Ли Къ. Ма Жун бързо се отправи към стаята си, изми се и облече чисти дрехи.
ГЛАВА XV
Съдията Ди говори за човешката самота; изяснява се произходът на абаносовата кутийка
Старият домоуправител вече палеше един по един фенерите, подредени в редица на мраморната тераса. През отворената врата на библиотеката Ма Жун зърна съдията, изправен до голямата кръгла маса от резбовано абаносово дърво, с кръстосани зад гърба ръце. До него сержант Хун помагаше на художника да развие няколко рула с рисунки. Съдията кимна на младия си помощник на терасата и каза на Ли:
— Наистина съжалявам, че още не сте успели да започнете поръчания от мен крайграничен пейзаж, господин Ли. Но и аз съм чувал, че в нашия затънтен град трудно се намира висококачествена хартия. Разбирам също и нежеланието ви да се захванете с картината, ако не се чувствате в нужното настроение. Но с удоволствие ще разгледам трите пейзажа, които сте изработили миналата година. Предполагам, че те ще са подходящо украшение за една от стените тук. Хун, кажи на домоуправителя да донесе още свещи. Междувременно аз ще се поразходя из градината с моя помощник, за да се насладя на вечерния хлад.
Той отведе Ма Жун до висока каменна пейка под една акация в най-отдалечения ъгъл на терасата.
— Съдебното заседание се проточи до късно следобед — съобщи съдията. — Наложи се да го прекъсна и да насроча нова дата, тъй като ответникът успя да изтъкне нови обстоятелства. Досега не се бях сблъсквал с толкова объркан наследствен спор. Тъкмо се измих и се преоблякох и ето ти го Ли Къ. След малко ще поговоря обстойно с него. А ти какво научи из града?
Ма Жун разказа подробно до какви разкрития е довела следобедната му разходка из крайните кварта ли. Съдията Ди искрено се заинтересува от разговора му с главатаря на просяците, наричан Монаха, и на кара Ма Жун да му го предаде дума по дума.
— Наистина си се справил чудесно, приятелю. По този начин можем да погледнем събитията отвътре, така да се каже. Личността на убиеца си остава неизвестна засега, но чувствам, че се приближаваме все повече до укритото императорско злато. Иди да го търсиш тази вечер с прислужничката. Така е по-добре, отколкото да се явявам аз с цял взвод стражници. Измъкни от нея каквото знае за този главатар. Изглежда ми доста необикновен човек.
Съдията отърси от скута си няколко цветчета и се надигна. Тръгнаха заедно към библиотеката. Стаята беше ярко осветена от нови четири високи свещника. Ли Къ и сержант Хун се бяха изправили пред големи те рула с пейзажи, провесени от горния рафт на библиотеката, като дървените пръчки, прикрепени към долния им край, докосваха пода. Съдията обърна креслото си и седна с лице към картините. Зае се безмълвно да ги оглежда, поглаждайки бавно бакенбарди.