Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Продавачът имаше вид на груб и буен тип. Беше с пълна и яка фигура, плешив и очевидно не бе научен на обноски.
— Добре де, докато се колебаеш, недей да стоиш прекалено близко до бара с тая гадна брада. — Той се наведе напред и се ухили презрително срещу Бепи. — Имаме си хора, които сервират — добави той и погледна към Ястреба за одобрение. — Не искам на бара ми да падат косми от тая рунтава шапка. Хайде, отдръпни се.
Бепи се направи на силно обиден, но беше доволен, че продавачът на напитките сам насочи събитията към приближаващата катастрофа.
— Редно ли е да говорите така на един божи служител?… Косми от шапката ми? От брадата ми? Вие… Вие сте позор за човечеството.
— Божи служител, дрън-дрън — изсъска в отговор барманът. — Я веднага се дръпни назад, еврейско копеле. Не обичаме да ядем косми.
— Простак! Ти си простак! — викна насреща му Бепи.
Ястреба, удивен, че равинът се сопва на бармана, престана да ближе консервата от мляко.
Маймуната натисна клаксона. Всички се обърнаха към прозореца на сладкарницата.
Бепи продължи да крещи на бармана:
— Ти… Боклук такъв! Не смей да ми говориш така! Аз съм божи човек, служител на Бога!
Вече всички в сладкарницата ги наблюдаваха.
— Разкарай се веднага от заведението ми, побъркано копеле! — кресна му барманът.
Бепи извади антикварния си пистолет и го размаха като обезумял, преструвайки се на съвсем неопитен и крайно възбуден. Създаваше впечатление, че е побеснял и ще застреля бармана. Гръмна един сватбарски изстрел по посока на огледалото, който не улучи никого, но счупи стъклото и накара Ястреба й всички останали да търсят прикритие. В създалата се суматоха Бепи погледна право във Винс-Ястреба, който бе клекнал до него, и пусна един куршум точно в главата му. Тя се пръсна като пъпеш и мозъкът на Ястреба оплиска бара. После Бепи стреля още веднъж, целейки се в ръката на бармана, за да убеди всички, че именно него се опитва да убие, а не Ястреба.
Бепи побягна навън, като крещеше:
— Аз съм божи служител! Няма да позволя да ме ругаеш така!
Продавачът изпълзя изпод бара. Улучен бе в рамото и кървеше силно. Видя Ястреба проснат на земята с петсантиметрова цепнатина в главата. Напуканото огледало беше опръскано с кръв и мозък. Всички клиенти крещяха.
Барманът отиде до прозореца и изгледа как колата се отдалечава.
— Можете ли да повярвате, че един равин е способен да направи това? — попита той учуден и изплашен. — Проклети евреи! Гледайте какво направиха. Вижте как ни подредиха. Унищожиха ни. Това мръсно копеле е побъркано, казвам ви! — крещеше той.
Децата навън запомниха номера на колата и модела й. Не можеха да се досетят защо равините потеглиха толкова бавно след такава стрелба. Обаче един старец, който също бе сред очевидците, каза, че религиозните хора винаги потеглят бавно. Никога не карат бързо, защото не искат да им връчат квитанция за глоба.
— Хайде, Маймун, карай към хиподрума.
Те свалиха маскировъчните си дрехи и ги натъпкаха в пазарски чанти. Когато стигнаха при хиподрума, пак изглеждаха както обикновено. Маймуната паркира колата на същото място, от което я беше взел, и бързо й постави оригиналните номера.
Взе табелите от колата на равина, шапките и палтата и събра всичко на едно място.
— Чакай тук. Ще намеря някоя кола — каза той на Бепи.
Задигна един нов кадилак от друг сектор и се върна при чакащия го Бепи. Бефино мълчеше и се опитваше да си възвърне самообладанието и отново да разсъждава нормално.
— Взех кадилак. На хиподрума винаги крадат кадилаци. Ще си помислят, че е някой от организираните крадци на коли.
Бепи се съгласи и започна да наблюдава енергичните, отривисти движения на Маймуната по време на бягството им от ада.
Върнаха се при светия храм на равините, вмъкнаха се вътре и поставиха шапките и палтата между другите дрехи, окачени в гардероба при входа. Навън отново им провървя. Колата на истинския равин беше на паркинга. Маймуната свали номерата и отново постави на автомобила оригиналните му табели — онези, които щеше да търси полицията.
Бепи извади пистолета и го сложи на предната седалка, така че, когато истинският служител на Бога се качи и седне, да усети буцата под себе си, да бръкне и да я извади. Така той щеше да докосне оръжието, с което е извършено убийството, и да постави единствените отпечатъци, имащи някакво значение.
Новината се появи във вестниците чак в понеделник сутринта. Вестникарчетата в Бенсънхърст крещяха: „Извънредно! Извънредно! Прочетете всичко за случая! ОБЛАДАН ОТ ДИВА ЯРОСТ РАВИН УБИВА ЯСТРЕБА!“