Човек на почит

— Мисля, че сте абсолютно прав. Ще се справя. Не се тревожете, ще измисля нещо екзотично. Следете вестниците.

— Добре. Съчини нещо наистина хубаво, подготви го за няколко дни, даже седмица. Планирай го точно, а аз ще следя вестниците за добрата новина. Човекът се казва Винс Гаколидо-Ястреба. Някъде на петдесет и девет години е, около седемдесет килограма, нисък, с посивяла коса и винаги много добре облечен. Има бенка на дясното ухо. Неголяма, кафява бенка, обаче стърчи като бучка. Можеш да я видиш на снимката. Огледай я внимателно, за да не очистиш някой друг. Винаги опознавай жертвата си. Не желаем да загиват невинни хора. Случвало се е преди.

— Да, разбирам, господин Морано. Това би било лошо.

— Сега слушай. Всеки ден се отбива в бърлогата си — една сладкарница в Ийст Ню Йорк, на този адрес. Кварталът е опасен, така че внимавай. Винаги пие ягодово мляко с малц направо от консервата. Запомни: ламаринена кутия, а не чаша. Този тип е като малко зверче. Не искаме да убиваш никой друг. Само Ястреба. Ако войниците му са с него и те хванат натясно, ако се наложи да спасяваш кожата си, тогава ги избий всичките. Обаче се старай да избегнеш излишни неприятности. Свърши работата чисто и както се изрази, направи нещо екзотично, нещо объркващо.

Той подаде на Бепи една торбичка с парите.

— Бефино, много е важно. Не искаме да се създава впечатление, че водим война. Полицията трябва да бъде заблудена поне за няколко месеца, докато случаят се позабрави. — Когато Морано завърши, изглеждаше малко притеснен. — Тази поръчка е голяма. Надявам се да се справиш — добави замислено той.

— Още сега можете да му поръчате букета. Ястреба почти се е вкочанил.

Морано се усмихна, целуна Бепи и го изпрати с пожелание:

— Buon viaggio e buona fortuna, amico mio.21

През следващите няколко дни Бепи си тръгваше рано от „Уолстрийт“, за да проучи частта на Бруклин, наречена Ийст Ню Йорк. За него този квартал беше съвсем непознат и той го изследваше внимателно. Наблюдаваше сладкарницата. Всеки път сменяше шапката или дрехите, или се дегизираше, за да не бъде запомнен при честите си появявания. Съзнаваше колко е важен този удар за дон Емилио и разбираше, че не може да си позволи провал. Освен това му беше ясно, че петте фамилии вероятно ще го убият, ако нещо се обърка.

При третото му посещение в сладкарницата той прелистваше списания с комикси и тайничко наблюдаваше (в три часа следобед нямаше много посетители), когато вратата се отвори. Влезе добре облечен мъж — дребничък човек, който приличаше на Винс-Ястреба. Бепи пое дълбоко дъх и затърси бенката, използвайки за целта едно окачено нависоко стенно огледало. Човекът седна, поръча си мляко с малц и солени бисквити и започна да пие от кутийката. Най-после Бепи видя бенката. Приличаше на малка буболечка, кацнала на ухото му.

„Ама че възможност да го тръшна още сега“ — помисли си Бепи. Обаче знаеше, че не е готов с организацията. Все пак вече си познаваше човека и следващия път щеше да действа бързо и сигурно. Чувстваше се уверен, понеже бе установил по кое време идва Ястреба. Той пиеше млякото си точно в три следобед и поръчваше бисквити заедно с него.