Човек на почит

— А, отпред се мотаят група деца! Чудесно. Това е чудесно — каза Бепи.

— Защо пък се радваш на децата?

— Това ми харесва. Само едно дете може да обърне внимание с какви номера е една кола и да си отвори човчицата пред полицаите. Децата обичат да си играят на ченгета. Искат да бъдат герои. Надявам се, когато си тръгваме, номерата и външният вид на колата да бъдат забелязани и описани пред ченгетата. Тогава полицията ще обвини равините за убийството. Ако всичко мине както трябва, Маймун, две и две ще е равно на двайсет и пет бона за нас.

Бепи сръчно си залепи фалшива брада и къдрици, които увиснаха край ушите му, под рунтавата шапка и около кадифената яка на черното палто. Вече съвсем приличаше на добре облечен равин.

— Залепи си това, Маймун. Сложил съм му лейкопласт.

Маймуната погледна Бепи изумен.

— Леле, много добре изглеждаш. Тия бради приличат на истински.

— Маймун, намести си шапката. Килната е. Погледни се в огледалото и си залепи брадата. Направи го хубаво, Маймун. Снощи тренирах в банята. Майка ми помисли, че съм си подстригвал косата, понеже видя косми в мивката. Спри на булеварда пред сладкарницата.

Маймуната зави и без да търси свободно място, паркира паралелно до друга кола пред заведението. Децата извърнаха глави да ги огледат.

— Остави мотора да работи. Няма да се бавя. Натискай от време на време клаксона. Прави се на смахнат. Дръж се като ония раздразнителни евреи, които все бързат и нямат какво да крият. Разбираш ли какво имам предвид? Нека хлапетата добре да запомнят колата. Големият маскарад ще бъде тук, на улицата.

— Крайно време беше и аз да получа сериозна задача — изсмя се Маймуната, после се наведе и стисна Бепи за врата. — Успех, Бепи. Пази се.

Бепи излезе от колата точно в три часа — часът за мляко с малц, както се надяваше той. Стоящите наоколо деца бяха удивени, че виждат равини в италиански квартал. Зяпаха втрещено и него, и колата.

„Дано да си там, Вини-Ястреба“ — каза на себе си Бепи.

Когато влезе в сладкарницата, той погледна направо към машината за газирани напитки. Забеляза първо празната опаковка от бисквити върху бара и после видя Ястреба, който бе заврял дребната си физиономия в консерва от мляко и се опитваше да изсмуче последното парченце изстуден каймак от дъното.

„Каква точност! Аз съм страшен професионалист — помисли си Бепи. — Безпогрешен план. Точно в тази минута жертвата ми се дави в консервата.“

Той се приближи до бара.

— Какво ще пиеш, приятелче? — попита го продавачът на газираните напитки с недружелюбен тон.

— Колебая се, колебая се. Не бързай да ме баламосваш с „приятелче“ — пусна му въдицата Бепи.