Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бепи напусна заведението още преди Ястреба да е свършил с питието си, и отиде направо в снекбар номер две. Беше петък и Маймуната почистваше.
— Зарежи всичко — каза му Бепи. — За днес си приключил. Имам една работа за теб.
Маймуната си свали престилката.
— Какво има, Беп?
— Искам на път за вкъщи да се отбиеш на пресечката между Осемнайсето авеню и Петдесет и четвърта улица. Ще влезеш в синагогата, но внимавай да не те видят. В петък към залез-слънце всички евреи започват да се молят. Изчакай, докато започнат да пеят и мънкат с наведени глави. Вътре те стоят с малки кепенца на главите. Открадни две от големите им шапки, онези с козината, и две черни палта от гардероба. Намери на паркинга някоя равинска кола. Запомни марката, цвета и модела. Не взимай колата, Маймун, само свали номерата и ги смени с други. Тях ще вземеш от друга кола, разбра ли? Евреите изобщо няма да забележат, че табелите са сменени. След като използваме номерата, ще ги върнем на същата кола. Можем да намерим домашния адрес на равина чрез онова момиче, Мерилин, в регистрационната служба и да ги върнем през нощта, ако е необходимо. Ще се видим довечера в игралната зала, става ли?
— Как мога да позная коя кола е на равин? Имат ли някакъв отличителен знак?
— В петък, в пет следобед, всяка кола на паркинга ще е на някой равин, бъди сигурен. Избери някоя без хромирани украшения. Тия типове не обичат хрома.
— Добре, ще се видим довечера. — Маймуната направи няколко крачки и се обърна. — Този път е нещо голямо, а, Беп?
— Да, Маймун. Моля те, не ми задавай въпроси. Казал съм ти, че не обичам да обяснявам какво се върти в главата ми. Объркват ми се мислите. Просто следвай точно нарежданията ми. В стомаха ми започват да хвъркат пеперуди, а това усещане ми е противно.
— Добре, ще ти взема рунтавите шапки и палтата и ще се видим довечера.
— Маймун, казах шапки, палта и регистрационни номера. Не забравяй за табелите. Бъди внимателен. Никой не трябва да те види. Утре е премиерата ми, така че нямам право на гафове. Това е нещо като доказване на родовата ми принадлежност. Разбра ли, момче?
Маймуната се ухили широко.
— Ама че речи праскаш, Беп. Трябвало е да станеш адвокат.
По-късно същата вечер Маймуната пристигна в игралната зала. Той повика с жест Бепи към едно тъмно ъгълче в дъното.
— Набавих ти шапките и палтата и смених номерата на една равинска кола. Знам точно какъв автомобил ще ни трябва утре. Така че не се притеснявай. Всичко мина гладко. То било лесна работа!
— Знаеш ли, Маймун, ти си разкошен. Разкошен си. С всичко се справяш без никакви засечки.
— Да, обаче ония равинчета ще побеснеят, като почнат да си търсят шапките и палтата.
— Не ми пука за тях. Ще си получат нещата обратно. Интересува ме само ударът. Маймун, утре сутринта ще отидеш с влака до хиподрума и ще задигнеш кола, която трябва да е точно като тази на равина. Същия цвят и модел. Още там сложи на нея номерата от колата на евреина. Искам да бъдат поставени, преди да направим нападението. След това ще се срещнем на изхода за Кони Айлънд и Бат Бийч. Нали го помниш? Ще те чакам точно в два следобед. Ще отида с автобуса. Когато излезеш от магистралата, аз ще те чакам.
— Добре, ще бъда там — увери го Маймуната.
— Отиди на хиподрума рано, към единайсет, и наблюдавай пристигащите коли. Проследи тази, която ни трябва до мястото, където ще я паркират, и я задигни бързо. Ако има нужда от бензин, зареди я и се покрий някъде, докато дойде време да се срещнем. Ако закъснееш с намирането на кола, аз ще те изчакам. Не споменавай пред никого за тая работа. И не забравяй, постарай се колата да е същата като на равина или да прилича много на нея. Това е съществено. Всички тези неща са важни за акцията ни. Ясно ми е, че не разбираш, но и за мен всичко се напасва чак накрая като в ребус. Нали се сещаш какво искам да кажа?
— Да, ти си професионалист. Знам, Беп.
По-късно същата вечер Бепи прегледа арсенала, който бяха събрали момчетата, и намери точно каквото му трябваше — стар, прояден от ръжда пистолет, четиридесет и четвърти калибър. Като тип и калибър той определено не ставаше за ползване от никой професионален убиец. Все едно да стреляш с топ. Би разкъсал на парчета всеки, когото улучи. Пистолетът имаше вид на антика. Това щеше да увеличи заблуждаващите обстоятелства, които Бепи се стремеше да приготви за полицията. Зареди го и го изпробва, като стреля в купчината пръст зад строежа на Осмо авеню. Работеше.