Човек на почит

Вестникът обясняваше, че полицията е заловила убиеца — някакъв равин — и че куршумът не е бил предназначен за Ястреба. Той бил улучен по погрешка. Продавачът на газирани напитки разказал на полицията за възникналия скандал и идентифицирал убиеца в лицето на равина.

Дон Емилио не можеше да повярва по какъв начин младежът е изпълнил поръчката. Полицията никога нямаше да разгадае такова нестандартно престъпление. Босовете от мафията се покриха дълбоко в съвещателните си кабинети и започнаха да си шушукат.

С двадесет и петте хиляди долара за това покушение Бепи бе натрупал солидно състояние за младеж, който едва е навършил осемнадесет години. Тайно бе забогатял. И въпреки че не желаеше да се прочува с този удар, започнаха да се разпространяват слухове.

— Кое е това хлапе, за което се говори, че е наемният убиец от Бруклин? Нарекли са го Шакитанеца.

Подобни неща си шепнеха главатари и войници, докато похапваха в любимите си кафенета в Манхатън.

— Казват, че бил нещо изключително. Нищо и никакъв пишлигар, но вече станал специалист. Момчето било от класа. Заеме ли се с поръчка, никой не знае какво да очаква. Истински екзекутор.

— Доволен съм, че най-после някой показва класа тук — каза един мъж, докато дъвчеше кифличка от панера пред себе си. — Писна ми от леващини напоследък. Миналата година изпратихме двама войници да очистят трима от хората на Ал Поско, които се наливаха в някакъв бар. Тъпите копелета пречукаха по погрешка трима продавачи на прахосмукачки. Представяте ли си само? Веднъж привлякохме няколко нови войници от Сицилия и за първи път им дадохме задача. Изпратихме ги в Бронкс да одрусат един тип, а те се мотаха два дни в метрото и молеха полицаите да ги упътят. Когато накрая намериха човека, бяха толкова скапани и объркани, че оня ги насра от бой и ги прати в пансиона за благородни девици.