Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Изминаха няколко месеца и акциите на „О Джей Ей Ойл“ се покачиха до деветдесет и два долара. Пазарът беше обезумял. Говореше се, че скоро ще станат по сто. Бепи продаде своите акции по деветдесет и един и половина.
Същата вечер той отиде да потърси господин Морано. Барманът му каза, че босът е болен от грип и си е вкъщи, затова Бепи отиде в дома му, като пътьом се отби да купи един галон домашно червено вино — от най-хубавото в квартала. Не искаше да ходи там без нищо. Майка му винаги казваше никога да не отива при болен с празни ръце.
Когато стигна в дома на господин Морано, вратата му отвори неговата съпруга.
— Ти не си ли момчето, което работеше в касапския магазин преди няколко години? — попита тя.
— Да, госпожо, аз съм. Бих искал да се видя с господин Морано.
— Влизай. Я, колко голям си станал. Емилио е в спалнята. Влизай направо.
Бепи прекоси вестибюла към спалнята. Господин Морано лежеше в леглото. Съвсем не очакваше да види Бепи, но го посрещна радушно.
— Донесъл съм ви домашно вино — каза гордо Бепи и постави дамаджаната върху кедровия скрин.
— Благодаря, момче. Ти си на първо място в списъка на приятелите ми.
— Дойдох да ви кажа да продадете акциите. При затварянето на борсата днес цената им беше деветдесет и два долара. Казват, че ще стигнат до сто, но моят съвет е да се освободите от тях сега. Продайте ги утре, преди да започне разпределението на дивидентите. То може да предизвика срив. Акциите вероятно ще паднат на около седемдесет. После може пак да се покачат на сто, но по-добре е да продавате сега, господин Морано.
— Момче, ти си невероятен. Благодаря ти за съвета. Ще реализирам добра печалба благодарение на теб. Солидна сума ще гушна, а?
— Вие също бяхте добър с мен, господин Морано. Ето ви петте хиляди долара, които ми дадохте назаем. Благодаря ви за територията. Много съм задължен. Използвах я да организирам залагания на „Уолстрийт“. Благодаря, че ми помогнахте да започна.
— Направих го на драго сърце, Бефино. Ти купи ли си акции?
— Да.
— Значи си спечелил добре, а?
— Да. Доста спечелих. Не ме мислете. Всичко е наред. По един или друг начин аз трябва да стана богат. Винаги сте ми казвал да взимам най-доброто и аз работя по въпроса.
— Бефино, очертава се нещо голямо. Искаш ли го?
— Колко голямо?
— Този тип е свързан с нас, но трябва да си отиде. Синдикатът, всички ние, даваме общо двадесет и пет хиляди, за да го изпратим. Сигурен ли си, че искаш да се заемеш с поръчката? Ще можеш ли да се справиш, като се имат предвид работата ти на „Уолстрийт“ и останалите ти занимания?
— Двайсет и пет хилядарки без удръжки? Разбира се, че ще мога. Това е добра сума.
— Добре, когато стане време, ще те повикам. Тогава ще ти дам пълната информация.
— Довиждане дотогава, господин Морано. Желая ви скорошно оздравяване и да ви е сладко виното.
След няколко дни, докато Бепи се бръснеше, баща му го заговори:
— Бефино, как вървят нещата с Дана?
— Много добре, татко. В неделя ще дойде у нас на вечеря. Харесваш ли я?
— Да. И двамата с майка ти я харесваме. Неаполитанките са добри готвачки.
— Да, като госпожа Русо, царицата на равиолите от Тринайсето авеню. Тя е неаполитанка.
— Обаче внимавай, Бефино. Тези хора имат една лоша черта на характера — обичат да харчат пари. Нали разбираш, а? Внимавай. Обичат да трупат вересии в магазините.
— Да, татко, разбирам.
— И още нещо. Знам, че работиш на „Уолстрийт“ и правиш сандвичи с Червения, но чух от чичо ти Пиетро, че участваш в някакви големи афери с мафията. Знаеш, че моят баща беше голям мафиоз в родината ни. Такъв живот обаче не е за теб. Ah capeesh?
— Si, io capito, татко. Не се тревожи. Ще продължавам да правя сандвичи. Така добре ли е? — отговори спокойно Бепи. — А тоя чичо Пиетро с голямата уста на какво вика големи афери?
— Не ми обясни. Само ми каза да си отварям очите.
6.
— Знае ли някой от хората ви, че сте ми предложили да се заема с това?
— Още не. Защо?
— Ще може ли да си остане само между нас? Не искам никой, освен нас двамата да знае, че аз ще го свърша.
— Защо така?
Бефино го погледна в очите.
— Ами споменахте, че участва синдикатът. Предполагам, че имате предвид петте фамилии в Ню Йорк. Този удар ще се обсъжда надълго и нашироко сред воините на фамилиите. Предпочитам да мина без слава и приказки.