Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Във Франция Бепи разви трескава дейност. Той намери начини да печели още повече. Залагания не се правеха, а хазартните игри вървяха съвсем слабо, но войниците постоянно имаха нужда от пари, за да си плащат на проститутките. Четири-пет дни преди заплатите те винаги оставаха без средства. Бепи използва това и бързо устрои бизнеса си: десет долара срещу двадесет, като всички полици бяха платими в деня на заплатите. Цената беше една и съща, дори ако заемът е даден три дни преди заплатата. Той вербува няколко момчета от Ню Йорк да му помагат при събирането на задълженията. Те бяха здравеняци, на които можеше да се разчита, слушаха го и правеха това, което се искаше от тях.
Френските проститутки бяха очаровани от начина му на действие. Те предизвикваха американските войници, а когато се окажеше, че последните нямат пари, им казваха: „Отиди при Менесиеро, Италианската банка. Той ще ти даде назаем.“
Войниците, възбудени и жадни за секс, бяха щастливи, че могат веднага да получат пари. Бепи дори си имаше в един бар запазена маса за осъществяване на сделките. Той записваше служебния номер на всеки войник, ротата и поделението. След това, в деня на заплатата, той и хората му обикаляха с военен джип и събираха дължимото. Организацията беше безупречна и Бепи печелеше много пари. За него и приятелите му това беше огромна яма и дребни заеми за останалите.
Дори командващият лейтенант улесняваше живота на редник Менесиеро. Той беше от Лонг Айлънд и Бепи му обеща, че ако му създава неприятности, докато е в армията, след уволнението ще го чака да се върне в Ню Йорк. Първоначално лейтенантът не му повярва. Той го нарече „мазен кирливец“ и го наказа с три дни непоряд в кухнята. Бепи написа писмо на Але Хоп и Шантавия Майки, в което им казваше да занесат на съпругата на лейтенанта в Лонг Айлънд букет с послание: „С любов, от Бефино.“ Това накара лейтенанта да пощръклее. Понеже беше досетлив човек, той бързо повярва в силата на сицилианските обещания. Ето защо реши да направи лек живота на съгражданина си от Ню Йорк — толкова лек, че почти се превърна в шега. Той благодари на Бепи за цветята и каза:
— Ако имаш нужда от нещо, обаждай се.
Бепи трябваше да се освобождава от френските франкове, които печелеше, и затова всеки месец изпращаше на Дана парични преводи, като й бе казал да ги спестява за сватбата. Нейното семейство не можеше да разбере как един срочно служещ успява да спести толкова пари с войнишка заплата. „Той е само редник!“ — казваше сестра й. Брат й пък подхвърли: „Сигурно закриля генерала от мафията в Италия. Този тип е невероятен.“
Баща й обаче продължаваше да харесва Бепи. „На това му казвам мъж — заявяваше той. — Знае какво прави. Това момче работи здраво.“
Една вечер в някакъв бар стана сбиване между американски и френски войници. Французите използваха тояги и ножове. Доста глави бяха строшени и в едната, и в другата група. Стана истинска ръкопашна битка. Бепи бе арестуван, защото един цивилен французин го посочи като побойника, счупил бутилка в главата на френски войник.
Преди армията да успее да го вземе под своя юрисдикция, Бепи беше прибран в сектора за строг режим на стар френски затвор, построен от камък през седемнадесети век. Беше дълбок, тъмен и влажен — истински зандан.
Когато Бепи влезе, съкилийникът му го поздрави. Беше висок, много мускулест негър с масивно телосложение, гъста коса и лице, което приличаше на ръфано от цяло стадо пирани. Пазачите заключиха тежката врата и го оставиха, без да кажат нито дума.
Негърът се усмихна с ентусиазъм на Бепи. После застана пред него с ръце на кръста и го огледа от горе до долу. Не казваше нито дума, само се усмихваше. Белите зъби блестяха върху отвратителното му лице в мрачната килия. Накрая той попита с енергичен глас:
— За к’во си тук, сладурче?
Бепи отиде до свободното легло, разстла дюшека и не си направи труд да отговори. Беше потресен от това същество, с което трябваше да дели килията.
— На тебе приказвам, миличък — изграчи онзи. — И най-добре отговаряй на Големия Йом, ясно ли ти е, сладур? ’Щото Големия Йом скоро ще ти стане мъж.
Той отиде в средата на килията, хвана една щанга, вдигна я и започна да отпуска и набира нагоре около сто и осемдесетте й килограма, пъшкаше и пухтеше, вдигайки тежестта десет пъти над главата си. Когато остави щангата на каменния под, от лицето и голите му гърди капеше пот. Той наду огромните си мускули, демонстрирайки мъжественост.