Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— И си изкарал толкова пари от това? — попита Паскуале.
— Понякога сме на загуба и трябва да се разплащаме, така че не всичко е печалба. Това е нещо като банка, татко. Ако изгубим, трябва да платим на залагащите. Както и да е, забрави го. Изкарвам добри пари от магазините за сандвичи. Днес ти купих една разкошна нова кола — чисто нова, не на старо. Страшно ще ти хареса.
— Купил си ми кола? — попита с недоумение Паскуале.
— Да, татко. Чисто нов понтиак. Поръчан е. След два месеца ще го доставят. Има четири врати и много хром, точно по твой вкус, а, татко? Нека бъдем доволни. Може би животът ни започва да се променя.
Паскуале беше смаян. Открай време си мечтаеше да има кола.
— Какъв цвят е? — попита той с примирение.
— Цветът е без значение — намеси се бурно Финамета. — И ти си побъркан като сина си. Той вече си мисли, че е банка — започна да ридае тя. — Какво да правя с тази кутия? Прекалено съм изнервена, за да се зарадвам на нещо.
— Сложи я пак в гардероба, мамо. Обаче, ако стане пожар, я грабваш и бягаш.
— Как ще спя отсега нататък? Ще се чувствам като на пост да пазя това нещо. Винаги ме караш да се притеснявам, Бефино. Сега трябва да се притеснявам за още неща.
— Другия месец чакам да пристигне един голям кашон от сапун, пълен с пари. Тъкмо ще ги пазиш едновременно. Съгласна ли си? — Бепи се засмя тихо, когато майка му се отдалечи към печката, приказвайки си сама. — Мамо, ще ми направиш ли малко горещ шоколад? Имаш ли плодов кейк? Май съм гладен.
— Защо не внесеш парите си в банка, та да получаваш лихва за тях? — попита Паскуале. — Тогава и майка ти няма да се притеснява толкова. В банката е по-сигурно, Бефино.
— Друг път ще си говорим за лихвите. Спи ми се и съм гладен. Става късно. Може ли, татко?
Паскуале също седна до масата и каза:
— Финамета, направи два горещи шоколада, ако обичаш. — После се обърна към Бефино и прошепна: — Кажи, какъв цвят е колата?
— Червено-кафяв. А в тия нови коли миришеше толкова приятно, татко.
И двамата се усмихнаха. На Паскуале това му беше любимият цвят за кола.
След тридесет дни Бефино получи повиквателна. От посредническата фирма обещаха, че ще му запазят работното място, докато се уволни от армията. Червения и Джоуи Ди бяха освободени като негодни за военна служба, а Але Хоп бе причислен към семейно обременените или умствено изостаналите. Маймуната бе призован във флота, а Бепи изпратиха в сухопътните войски.
Бепи бе принуден да вземе решение за парите, които бе спестил, и така той откри влогове в различни банки на обща стойност деветдесет и две хиляди долара. Даде книжките на майка си.
— Мамо, вече си освободена от поста и името ти е записано в тези книжки. Ако нещо се случи с мен, всичко е твое. Добре ли е така?
— Не говори такива неща, Бепи. Не искам пари. Аз си искам децата. Добре ми е и така, както сме.
— Ако загина в армията, купи на Марио един нов бюик от мен. На него му харесва тази марка. Това ще е подарък за брат ми от мен.
Тя се усмихна и го прегърна.
— Обаче само ако загина, нали? Ако ви трябват пари, не си мълчи пред татко. Просто теглете колкото ти е необходимо. Няма проблеми. Аз имам още много пари, много повече. Аз съм богат, мамо. Обаче още не мога да кажа на никого — завърши той шепнешком.
Тя го гледаше стреснато, сякаш се е побъркал.
Бепи продължи да говори тихо и съвсем по италиански да размахва ръце:
— Купих акции на Ай Би Ем и телефонната компания. Татко знае. Това са много пари. Той знае къде са удостоверенията, така че не се страхувай, ако ти потрябват пари. Разбра ли, мамо?
— Как така изведнъж стана толкова богат, Бепи?
— Мамо, животът ни вече е друг. Повярвай ми. Ще трябва да минат няколко години, преди да мога да се държа открито като човек с много пари и ah respecto. В момента, за пред хората, трябва да бъда бедняк и да се боря. Tu capeesh?
— Цялата работа ми е много тъмна. Моля те, внимавай, figlio mio — отвърна тя и се хвана за главата.
— Добре, стой си в тъмното, докато се върна, и тогава ще отидем в Маями Бийч — каза през смях Бепи.
Майка му започна да се отпуска и да се смее на шегата.
През следващите шест месеца Бепи бе на обучение в Южна Каролина. След това го прехвърлиха във Франция. Междувременно брат му вече се беше уволнил и завърнал в Бруклин.
Бепи и Дана се сгодиха, преди той да замине за Франция. Отпразнуваха случая и си размениха пръстени с диаманти. Сега семейството й беше доволно. Най-после мир. Обещанието бе дадено и щеше да бъде спазено. За италианците това бе закон. Добро или лошо, обещанието си е обещание.