Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
По вида на Едмънд разбирам, че никак не му е забавно. Кимам с глава.
— Добре.
Соня ме хваща за ръка и ме води към тъмния вход пред нас.
— Много мислих за пророчеството, но и сега то ми е също толкова неясно и объркано, както и първия път, когато ми даде книгата. Помислих си, че с малко помощ бихме могли да успеем. Не беше лесно да открия човек, който да ни помогне. Но ако изобщо съществува такава личност, то това е мадам Берие.
Самото име звучи тайнствено, но аз неотстъпно следвам Соня към безличната врата. Тя вдига ръка и чука и само след миг вратата се отваря от стройна и елегантно облечена жена.
— Добър ден. Заповядайте, влезте.
По всичко личи, че жената е французойка, ала в акцента й долавям екзотичен нюанс, който не мога точно да определя. Тя ни въвежда в тясно фоайе. Очите й са вперени някъде над рамото ми и едва когато проследявам погледа й, разбирам, че Едмънд не е останал при каретата, а е дошъл е нас. Тя го оглежда преценяващо, очите й е нескрит интерес се спират върху лицето му, излъчващо сила.
Обръщам се към него.
— Едмънд, би ли ни почакал навън, докато поговорим?
Той обмисля молбата ми, като потрива с ръка наболата си брада.
— Ние ще бъдем точно тук, в този апартамент.
Той кима едва забележимо и настанява едрото си тяло на пейката до стената на къщата.
— Последвайте ме.
Мадам Берие ни води по тесния коридор с врати от двете му страни.
— Благодарим ви, мадам, задето ни приехте толкова скоро. Знам колко сте заета.
Гласът на Соня ехти през сенките на оскъдно осветения коридор. Обръща глава към мен.
— Мадам Берие е една от най-търсените спиритистки в Ню Йорк. Някои от нейните клиенти пътуват стотици километри, за да присъстват на сеансите й.
Усмихвам се така, сякаш цял живот съм имала приятелка спиритистка, сякаш да ходя на срещи в потайни улички с личности, подвластни на тъмни и съмнителни сили, е най-обикновено нещо за мен.
Пред нас мадам Берие говори приглушено:
— Добре сте дошли. Вие самите притежавате силни дарби, скъпи мои. Не е ли справедливо да си помагаме една на друга? Освен това не ми се случва много често да разговарям за Пророчеството на сестрите.
— Пророчеството на сестрите ли? — повтарям думите й към Соня, докато мадам Берие ни въвежда в елегантен апартамент, който не напомня с нищо на разнебитената отвън сграда.
Соня свива рамене и следва домакинята в добре подредения салон.
— Седнете, моля.
Мадам Берие ни посочва червеното плюшено канапе и сяда на резбования стол отсреща. Помежду ни има малка дървена масичка, която грее с топлината на излъскана ябълка. Върху нея е поставена сребърна кана, заобиколена с изящни порцеланови чаши с чинийки и малък поднос със сладкиши.
— Ще пиете ли кафе? Или предпочитате традиционния за англичаните чай?
— Кафе, ако обичате.
Гласът ми е по-силен, отколкото очаквам при стеклите се обстоятелства.
Домакинята кима с глава и с лека усмивка, в която се чете одобрение, вдига каната от масата.
— А за теб? — обръща се към Соня тя.
— О, не. За мен нищо, благодаря. Понякога това пречи на сеансите ми.
Мадам Берие кима и връща каната обратно върху сребърния поднос.
— Така е. И на мен ми пречеше на младини, когато бях по-чувствителна към външните стимулатори. Обзалагам се, че това ще ти вреди все по-малко с годините, щом натрупаш повече увереност в способностите си, скъпа.
Соня кима в знак на съгласие и аз виждам как тя се бори да не изрече на глас думите, които напират да се излеят от устата й.
Мадам Берие й спестява усилията.
— Соня ми каза, че се намирате в… необичайна ситуация, госпожице Милторп.
Забавям отговора си, тъй като не съм сигурна дали трябва да призная на една непозната нещата, които толкова много се старая да запазя в тайна. Но накрая кимам с глава, защото си казвам: какъв е смисълът да търсиш отговор на въпроси, които не искаш да споделиш с онези, които биха ти го дали?
— Може ли да видя ръката ви?
Тя протяга своята над масичката тъй авторитетно, че не ми оставя възможност да се колебая.
Протягам ръка над кафето и захарта.
Тя дърпа нагоре ръкава на роклята ми, оглежда с хладен поглед белега ми и ме пуска.
Хм… Много интересно. Наистина много интересно. А, разбира се, съм го виждала и преди. Описан е в разказите за пророчеството, имат го и малцината избраници с отредена роля в него. Но не съм виждала точно такъв. Доста необичаен е — тя кима с глава. — Но, разбира се, можеше да се очаква.