Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Това е вафлена тъкан, само опитайте да я разкъсате на ленти — каза Корин с доволна усмивка. — Вземете това и силно го притеснете към раната. Не е съвсем чисто, но да се надяваме, че ще спре кръвотечението.
Изабел се подчини и притисна със здравата си ръка смачканата тениска към челото си. Чувстваше се ужасно. Колко ли нелепо е изглеждала, срутвайки се, подобно на мокър чувал, от най-спокойно стоящия си кон! Действителността бе така противоположна на романтично безвкусните й блянове, че тя без малко не се разплака. Вместо да мине на косъм покрай някое опасно дефиле, Изабел се натресе в един почти безобиден ров и вместо грациозно да потъне в обятията на своя спасител, тя притискаше тениската му към челото си — за жалост само тениската, но не и нейния притежател…
— Трябва да се зашие — прекъсна Корин мисленото й самосъжаление. — И ръката изглежда подута, огледайте се. Може да имате счупени пръсти или кости! Трябва да ви закарам до „Бърза помощ“. Там лекарите ще проверят и дали нямате мозъчно сътресение. Погледът ви наистина е доста стъклен. Ще се обадя на Бертран да ми докара колата.
— Къде може да се обади човек оттук? — Изабел търсещо се огледа.
Клатейки глава, Корин извади от джоба на панталона си един мобилен телефон.
— Щом търсите телефонна кабина, явно наистина имате мозъчно сътресение. А, Бертран, здравейте. Стана злополука. Госпожица Изабел падна в нашия ров. Трябва ни кола, за да отидем до болницата. Какво? Не, Селери е добре. Той видя навреме рова. — Лицето му се разтегна в лека лукава усмивка, но когато забеляза погледа на Изабел, отново стана сериозен. — А и, Бертран, донесете ми, ако обичате, една чиста риза.
„И на мен“, искаше й се на Изабел да каже, защото нейната тениска беше цялата в кръв и кал. Със сигурност изглеждаше отвратително. Но една чиста риза слабо щеше да оправи нещата, особено на фона на цялата й излагация.
— Попитайте Бертран дали може да ми донесе дамската чанта от стаята. Ще ми трябват документите. — Ръката й неприятно пулсираше. Изабел се чувстваше като балон. А главата й щеше да се пръсне от болка.
— Седнете тук на сянка, докато дойде Бертран — разпореди се Корин. — И не се отпускайте.
Раната на главата на Изабел трябваше да се зашие с шест шева и щеше, според изказването на лекаря, да остави ужасен белег. Но тъй като беше точно там, където започваше косата, Изабел не се тревожеше особено.
— Почти не се вижда — опита се да я утеши Корин ле Бер.
Докато лекарят обработваше раната й, той й държа ръката и май беше забравил после да я пусне. На Изабел й се искаше Корин никога да не се сети за това. Междувременно тя дори беше спряла да се окайва за своята несръчност. Ако не беше паднала от коня, на Корин ле Бер никога нямаше да му хрумне да подържи ръката й!
Другата й ръка беше отпусната на леглото и подута като топка. От отоците лекарят не можеше да установи дали има нещо счупено. Трябваше да се направи и рентгенова снимка.
— Няма значение — каза тя и така приключи въпроса за раната на главата. — Ще я прикривам с косата.
— Когато видях за първи път косата ви, си помислих, че е изрусена — рече Корин. — Не можех да си представя, че има такъв естествен цвят.
— Има, при това е доста често срещан на север. Леля Полет казва, че от страна на баща ми имам шведска жилка. — Ръката на Изабел сякаш гореше в топлата, суха шепа на Корин. Тя се питаше дали не се изпотява и дали може да се усети издайническото туптене на пулса й.
— Нека жена ви дойде да направим рентгенова снимка — подкани ги една млада сестра зад тях.
„Жена ви!“ Изабел неволно се изчерви и само се надяваше никой да не забележи. Корин не поправи сестрата, пусна ръката на Изабел и й кимна окуражително.
После й помогна да стане от леглото.
— Ще ви чакам отвън.
Хубавата новина този ден беше, че въпреки обезформения си външен вид ръката й не беше счупена. Болките бяха предизвикани от удара и контузиите, но лекарят я увери, че ще минат от само себе си. Без гипс, но с недотам елегантна превръзка на главата и кутийка болкоуспокояващи в здравата ръка, изпратиха Изабел у дома.
— Съжалявам, че ви откъснах за цял следобед от работата ви — разкая се тя, когато напускаха болницата.
— Нека се възползваме от това. От цяла вечност не съм идвал тук. Щом като вече сме в града, можем да пием кафе — предложи Корин.
— Щом като така и така сме тук, мога да отскоча и до някоя книжарница и да си взема нещо за френското данъчно право — сети се Изабел. — Трябва да отида и до някоя банка. В болницата беше похарчила всички пари, които й бяха останали. — После дори ще ви поканя на кафе. Или на коктейл. Вече е достатъчно късно.