Синьо злато

Замръзна, увиснал в пространството. Откъм блещукащата морска повърхност се спускаше яйцеподобната кабина на асансьора, за който му бе казал Завала. Тя се спусна по релсата си и потъна в кръгъл отвор, който се разкри в най-близката до скалата част от повърхността на диска. Остин възобнови операторските си занимания, за да бъде прекъснат отново, този път от Завала:

— Връщай се тук, pronto62! Температурата на водата се покачва рязко.

Тревогата в гласа на Завала не можеше да остане незабелязана.

— Вече тръгнах!

Остин разцепи водата с мощни удари на яките си крака и започна да изяжда метрите един след друг. Завала не се шегуваше. Кърт се потеше в костюма си. Даде си дума никога повече да не вари живи омари.

— Бързай! — извика Завала. — Температурата не я хваща термометърът!

Сребристият клюн на шушона заблещука отпред. Остин включи малък халоген и върху себе си. Шушонът тръгна насреща му. Жегата се бе увеличила. Остин яхна гърба на движещата се подводница и закопча коланите. Взел пътника си, шушонът обърна и се понесе с максималната мощ на виещите си двигатели към изхода на лагуната. Завала извика:

— Нещо не е наред, Кърт! Засякох сигнали за тревога вътре в онова съоръжение. — След миг Остин чу приглушен тътен. Озърна се през рамо, тъкмо когато цялата конструкция избухна в огнено кълбо. Огненият ад изпепели на секундата всички живо около себе си. Пренагрят газ се стрелна нагоре по тръбопроводите в сградата на фабриката за тортили. За щастие, беше неделя и фабриката не работеше. Шушонът нямаше това щастие. Той беше подет от ударната вълна, която започна да го премята презглава, със закачения за него Остин.

Имаше усещането, че го рита някакво гигантско, невидимо муле. Най-после коланите го освободиха и той излетя и пространството, размахал ръце и крака в плетеница маркучи. Изпълняваше поредица цигански колела и сигурно щеше да стигне така до средата на Тихия океан, ако не се бе блъснал в мрежата, препречила устието на лагуната. Удари я с крака, което бе добре, защото един челен удар щеше да му чупи врата. Мрежата подаде, после го хвърли обратно. Остин излетя като камък от прашка.

Право на пътя на наближаващата подводница.

Капакът на минито бе отпран и Завала вече не бе вътре. Машината идваше към него. Остин прибра колене към гърдите си и ги обхвана с ръце. Изглежда, щеше да бъде размазан като насекомо върху стъкло на кола, но в последния миг подводницата леко трепна и мина над главата му. Усети болезнения допир на рамото си с единия понтон. После движението му бе забавено от ударните вълни на поредица вторични експлозии, които го тласнаха след минито. Шушонът си бе пробил път през мрежата и вече нямаше какво да го спре.

По инстинкт, Остин сграбчи дихателната си тръба, захапа здраво мундщука и си пое дъх. Регулаторът работеше. Маската представляваше паяжина от пукнатини. Но по-добре маската, отколкото лицето! Той я захвърли, застана вертикално и направи пълен оборот.