Синьо злато

Сбърчи нос, един тик усвоен от баща му — рибар в Кейп Код. Представяше си го, как върви призори към края на кея и души въздуха като птичар. В повечето случаи казваше „Екстра е, капитане! Наслука!“. Но някои утрини сбърчваше нос и без да промълви и дума, се насочваше право в кръчмата. Всяко съмнение в безпогрешността на обонянието на стария Траут бе ликвидирано, когато една сутрин той си остана на брега, а шестима рибари изчезнаха във внезапно изпилата се буря. „Не миришеше на хубаво“, обяснил бе поведението си той по-късно.

И сега чувството беше такова, макар че Пол се намираше далеч от морето, в сърцето на венецуелския тропически пес. Не се чуваха гласове или кашлица, нищо не намекваше за каквото и да е човешко присъствие. Докато все още беше светло, той въведе в съзнанието си всеки детайл от околността, с почти фотографска точност. Започна да си представя, как цялото население на селото изчезва мълком в нощта. Отдръпна се от входа и се надвеси над неподвижното тяло в хамака. Гемей протегна ръка и нежно докосна лицето му с връхчетата на пръстите си.

— Будна съм — каза тя. — Просто си мислех.

— За какво?

Тя седна и спусна крака на пода.

— Нямам вяра на нашия Летящ холандец и не бих го допуснала до себе си на разстояние по-късо отколкото ми трябва, за да го прасна в мордата. Не че ми харесва мисълта да го докосна.

— Напълно споделям чувствата ти. Мисля, че някой ни наблюдава. — Хвърли поглед към входа. — Тази колиба ми напомня рачило — вход има, изход не. Освен към тенджерата. Предлагам да прекараме нощта в лодката.

— Макар да не ми се ще, да се лиша от тукашните петзвездни удобства, готова съм, щом кажеш. Въпрос: Как ще се измъкнем незабелязани, след като някой ни наблюдава?

— Много просто — ще излезем през задната врата.

— Нямаше такава, когато проверих последния път.

— Май никога не си чувала за находчивостта на един янки — самодоволно отбеляза Траут. — Ако ти полазиш малко, аз ще приложа на практика своята хитрост. — Измъкна от канията на колана си един нож и отиде в задната част на колибата. Като коленичи, пъхна двадесетсантиметровото острие в стената и започна да я прорязва. Шумът от това едва се чуваше, но за всеки случай, той започна да го нагажда към ритъма на звуците от някакво горско животно, наподобяващи рашпила63. След няколко минути бе прорязал в сламената стена отвор с размери шейсет на шейсет. Отиде до входа и заведе Гемей за ръка при новоотворения изход. Тя надникна навън, за да се увери, че е безопасно, после се измъкна за миг. След секунда се изниза и баскетболното тяло на Траут.