Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
Мистър Търнър ме зяпаше, сякаш съм привидение.
— Знаех си, че отново ще дойдете, мис Фоскари. — После се обърна към икономката си. — Мисис Такъри, моля, сервирайте чаша чай за нашата гостенка в салона. И отведете баща ми в леглото.
Мисис Такъри измърмори нещо под нос, но успях да доловя само думителоша поличбаисигурно е вещица, след което изчезна без възражения, като взе стария мистър Търнър със себе си.
— Заповядайте — покани ме художникът.
Последвах го през фоайето, в което все още миришеше леко на пушек, въпреки че обгорената ламперия и покритите със сажди тапети вече бяха свалени и всичко бе подготвено за ремонт. По протежение на високите стени бе издигнато скеле и навсякъде се търкаляха инструменти.
Мистър Търнър ме въведе в библиотеката, която приличаше на нашата (постепенно започвах да развивам определени маниери и трябваше да престана да възприемам палата на Гросвенър Скуеър като наша собственост!), само че тук висяха повече картини. Разбира се, всичките нарисувани от мистър Търнър.
Той постави новата творба върху един статив и ме покани да седна, но аз бях прекалено погълната от картината. Беше я нарисувал в характерния за него стил, тоест малко неясно и с преливащи се очертания, но въпреки това лицето ми ясно се разпознаваше. Бе вцепенено от ужас. Бях разтворила широко очи от страх, а ръката ми бе вдигната като за защита. Неволно ме побиха ледени тръпки. Беше, сякаш гледам в огледало, отразяващо чувствата ми. Вероятно в този момент изглеждах точно както върху картината.
Но явно имаше накъде повече да нараства страхът ми, защото в този момент забелязах, че платното върху статива не е единственият мой портрет в помещението. Имаше още три статива, върху които стояха картини с мен, всичките едва изсъхнали, и на всяка от тях изглеждах, сякаш бягам от някой убиец. На последната гледах през рамо и бях отворила уста в безмълвен писък.
— Харесват ли ви? — попита мистър Търнър, изпълнен с очакване.
Преглътнах.
— Те са… ъъъ… необичайни. И цели три от този сорт… Имам предвид, защо сте… — Заекнах, защото нямах представа как да опиша с думи вълнението, което бушуваше в мен.
— Защо съм ги нарисувал? — Мистър Търнър повдигна рамене. — Не знам защо рисувам определени хора или мотиви. Просто трябва да го направя. Картините са в главата ми и трябва да излязат на бял свят. Не само веднъж, а по-често. Виждате ли, всяка картина има много лица и всичките имат претенции да бъдат нарисувани.
— И вие сте ме видели такава? — попитах притеснено, но тогава ми хрумна една мисъл, която обясняваше всичко. — Видяхте ме по време на пожара! — казах с облекчение. — Тогава наистина ужасно се страхувах!
Той поклати глава.
— Не, по време на пожара не изглеждахте изплашена, а решителна. Тези портрети тук, това са други изображения. Те са… — Той се прокашля и рече извинително: — Знам, че ще ви се стори абсурдно, но ще говоря направо: това са видения.
— Видения? — повторих с леко треперещ глас.
Художникът кимна.
— Картините се появяват в съзнанието ми и аз просто трябва да ги нарисувам. Точно както онази там. — Той посочи едно платно, което висеше на стената до камината. Обгърнато от светлината на свещите, то излъчваше нещо тайнствено и в същото време застрашително. Веднага познах какво бе изобразено — каменният кръг на Стоунхендж. Но не това бе зловещото в картината, а човешката фигура, която се луташе между камъните и по всичко изглеждаше, че бяга от някого.
— Да не би това да… — с мъка промълвих.
Мистър Търнър кимна.
— Да, това сте вие. Кръстил съм картинатаСмъртен страх. Какво мислите за нея?
Имах чувството, че трябва да се хвана за нещо. В този момент влезе мисис Такъри с чая. Тя ме изгледа подозрително, но нищо не каза. Художникът разбърка захарта в чашата си и обясни, че рядко е имал толкова интензивни творчески видения, както през последните дни.
— Сякаш е извор от енергия — рече той щастливо. — Картини връз картини ме заливат и искат да се появят върху платното. И всичко това благодарение на вас, мис Фоскари. Още една причина да съм ви задължен. Много бих искал да ви се отблагодаря. — Припряно посочи към трите портрета. — Мога ли да ви подаря един от тях?