Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
За миг не каза нищо. Тя почувства как се изчервява и наистина й се прииска да не носеше такъв ужасен бански костюм.
- Здрасти - беше всичко, което й хрумна да каже.
- Здрасти - отвърна той, с много по-спокоен тон. После, като посочи към банския й, попита: - Спечели ли?
Лус издаде тъжен, неуверен смях и поклати глава:
- Ни най-малко.
Даниел присви устни:
- Но ти винаги си била...
- Винаги съм била какво?
- Искам да кажа, имаш вид, сякаш умееш да плуваш добре. - Той сви рамене. - Това е всичко.
Тя пристъпи към него. Стояха само на трийсетина сантиметра един от друг. Капчици вода падаха от косата й и потропваха като дъжд по настилките в гимнастическия салон.
- Не това смяташе да кажеш - настоя тя. - Каза, че аз винаги съм била...
Даниел се зае да намотава въжето за скачане около китката
си.
- Да, нямах предвид конкретно теб. Исках да кажа, в общия случай. Предполага се винаги да те оставят да спечелиш първото си състезание тук. Негласно приет кодекс на поведение между нас, „старите кримки“.
- Но Габ също не спечели - каза Лус, като скръсти ръце на гърдите си. - А е нова. Тя дори не влезе в басейна.
- Тя не е точно нова, просто се връща след малко... почивка. - Даниел сви рамене, без да издава нищо от чувствата си към Габ. Очевидният му опит да изглежда незаинтересован изпълни Лус с още по-голяма ревност. Тя го загледа как свърши да навива на кълбо въжето за скачане, как ръцете му се движеха почти толкова бързо като краката. А ето я нея - толкова непохватна и самотна, и обзета от студ, и изолирана от всичко и от всички. Устната й потрепери.
- О, Лусинда - прошепна той, въздишайки тежко.
Цялото й тяло се стопли при този звук. Гласът му беше толкова близък и познат.
Искаше й се отново да изрече името й, но той се беше извърнал. Окачи въжето за скачане на една кука на стената.
- Трябва да се преоблека преди часовете.
Тя положи длан върху ръката му:
- Чакай.
Той се изтръгна от нея, сякаш беше преживял шок - и Лус също го почувства, но това беше приятен шок.
- Имаш ли понякога чувството... - Вдигна очи към неговите. Отблизо видя колко необикновени бяха. Отдалече изглеждаха сиви, но отблизо в тях имаше виолетови петънца. Познаваше още някого с такива очи...
- Мога да се закълна, че сме се срещали преди - каза тя. -Луда ли съм?
- Луда ли? Нима не си тук точно заради това? - каза той, като я побутна леко.
- Говоря сериозно.
- Аз също. - Лицето на Даниел беше безизразно. - И за сведение - той посочи нагоре към примигващо устройство, прикрепено към тавана - „червените очи“ наистина следят за натрапници.
- Не ти се натрапвам. - Тя настръхна, давайки си съвсем ясно сметка за разстоянието между телата им. - Можеш ли честно да кажеш, че нямаш представа за какво говоря?
Даниел сви рамене.
- Не ти вярвам - настоя Лус. - Погледни ме в очите и ми кажи, че греша. Че никога в живота си не съм те виждала преди тази седмица.
Сърцето й затуптя бясно, когато Даниел пристъпи към нея, поставяйки двете си ръце на раменете й. Палците му пасваха идеално във вдлъбнатините на ключицата й, а при топлината на докосването му й се прииска да затвори очи - но не го стори. Гледаше как Даниел сведе глава, така че носът му почти докосваше нейния. Почувства дъха му върху лицето си. Долови лек дъх на сладост по кожата му.
Той направи онова, за което го молеше. Погледна я в очите и изрече, много бавно, много ясно, така че да не може да разбере погрешно думите му:
- Никога в живота си не си ме виждала преди тази седмица.
Разпръскване на светлина
- ^/ега пък къде отиваш? - попита Кам, като смъкна ниско червените си пластмасови слънчеви очила.
Беше се появил пред входа на сградата „Августин“ толкова внезапно, че Лус за малко не се блъсна право в него. Или може би стоеше там от известно време, а тя току-що го беше забелязала, докато бързаше да стигне в час. Така или иначе сърцето й заби бързо, а дланите й започнаха да се потят.
- Ъм, в час? - отговори Лус, защото къде имаше вид, че отива? Ръцете й бяха пълни с двата тежки учебника по висша математика и наполовина завършеното задание по религия.
Моментът щеше да е подходящ да се извини, задето си беше тръгнала така внезапно снощи. Но не можеше да се насили да го направи. Вече беше толкова закъсняла. На душовете в съблекалнята нямаше топла вода, затова се беше наложило да се върне чак обратно до спалните помещения. По някакъв начин случилото се след партито вече не й се струваше важно. Не искаше да привлича повече внимание върху това, че си беше тръгнала
- особено не и сега, след като Даниел я беше накарал да се почувства толкова жалка. Освен това не искаше Кам да си помисли, че се държи грубо. Просто искаше да мине покрай него и да остане сама, за да може да се отдалечи от поредицата смущаващи ситуации тази сутрин.