Пазачът на фара [bg]

Ерика погледна към нея. Ани седеше най-отпред, скръстила небрежно крака. Всички други позираха пред фотоапарата, но Ани изглеждаше така, сякаш се е озовала там случайно. И въпреки това именно тя привличаше погледите. Имаше светла коса, дълга чак до кръста. Права и лъскава, без бретон, така че от време на време можеше да я събира на конска опашка. На Ани като че всичко й се отдаваше с лекота. Тя бе оригиналът, а всички останали бяха копия.

Зад нея стоеше Мате. Снимката беше отпреди да се съберат, но човек още тук можеше да долови какво предстоеше. За разлика от всички останали, Мате не гледаше към фотоапарата. Вместо това снимката го бе уловила в момент, в който гледа Ани и дългата й, красива коса. Ерика не беше сигурна дали е бил влюбен в Ани, но по презумпция всички момчета бяха влюбени в нея, така че нямаше причина Мате да е изключение.

Колко е сладка, помисли си Ерика, докато разглеждаше снимката. Не помнеше тогава да е смятала така, но по онова време беше твърде заета с любовта си към Юхан, едно момче от съседния клас, в което тя бе нещастно влюбена няколко години. Сега забеляза, че Мате всъщност беше доста готин. С руса коса, дълга и леко рошава, и сериозен поглед, който й допадаше. Беше малко върлинест, но на тази възраст всички момчета изглеждаха така. Като цяло Ерика нямаше ясни спомени от Мате. Не принадлежаха към една и съща група. Той беше от популярните, без да се прави на важен. Не като някои други, които се хвалеха шумно, влюбени в себе си и в статута си на крале в малкия училищен свят. Мате по-скоро се носеше тихо по течението.

Ерика остави настрана годишника и взе албума. Беше пълен със снимки от училище – екскурзии, празненства по случай края на учебната година, както и няколко купона, на които мама и татко й бяха разрешили да отиде. Откри Ани на много от снимките. Тя винаги бе в центъра на събитията. Сякаш обективът на фотоапарата сам се насочваше към нея. По дяволите, колко беше красива, мислеше си Ерика. Една малка, дребнава част от нея се надяваше в момента Ани да е пълничка и подстригана като лелка. Нещо в нея будеше както копнеж, така и завист. На човек му се искаше да е като Ани или поне да бъде около нея. Ерика не бе нито едно от двете. Дори я нямаше на снимките. Разбира се, тя държеше фотоапарата, но никой не го бе взел от ръцете й, така че и тя да присъства в кадър. Беше невидима. Криеше се зад обектива, снимайки жадно онези, от които искаше да бъде част.

Ерика се подразни, че все още чувства такава горчилка. Че спомените от онова време я карат да се чувства като момичето, което бе тогава, а не като жената, в която се беше превърнала. Тя бе успешна писателка, щастливо омъжена и имаше три прекрасни деца, красива къща и добри приятели. И въпреки това усещаше някогашната завист да се надига в гърдите й, усещаше копнежа да се впише в групата на Ани и режещата болка от знанието, че това няма да стане, че колкото и да се опитва, няма да е достатъчно добра.