Маската на смъртта [bg]

— Заслужават го. Накъдето и да погледнеш, има техни масови гробове.

Настъпи смразяваща тишина. Всички присъстващи започнаха да разменят погледи, сякаш не вярваха на току-що чутите думи.

Гай седеше неподвижно, вцепенен от ужас. Какво направи? Как така се остави две тлъсти повехнали хипита да го въвлекат в този глупав спор? И то в момент, когато предстоеше да се реши нещо толкова важно за него? Повдигна натежалата си като скален къс глава и се опита да промълви някакво извинение.

— Много съжалявам… Моля да ми простите. — Изправи се от нетърпение. — Силви, моля те, не помислих…

— Винаги трябва да се месиш във всичко, нали? — Лицето на Суами беше бяло като платно. Тя също се изправи. — Няма нещо добро и хубаво, което да не принизиш до себе си и да го отровиш, щом се докоснеш до него. Тук бях щастлива. А сега ти развали всичко. Мразя те! Мразя те!

Тим изпълзя от стола си и се сгуши в скута на Мей.

Кристофър улови ръката на Суами.

— Недей, скъпа! Моля те, недей!

Всички наскачаха от местата си, наобиколиха ги и започнаха да говорят в един глас. Суами вече хълцаше високо:

— Рожденият ми ден! Точно на рождения ми ден…

Кристофър галеше косата й, а Мей — главата на Тим. Кен и Хедър поклащаха глави и хвърляха укорителни погледи към Гай, оставен сам в отсрещния край на масата като прокажен.

Изведнъж глъчката утихна и всички отправиха погледи някак през него. С тила си усети, че въздухът отзад се раздвижва. Обърна се и видя някаква жена, застанала на прага.

В полумрака на стаята тя приличаше на привидение; впечатлението се засилваше още повече от сивите прозрачни драперии, които я обвиваха. Държеше увит в целофан букет. Жената пристъпи напред, придържайки с ръка облак от коприна и тафта. Шумът на тъканите придружаваше всяка стъпка. Цялата група в другия край на трапезарията сякаш бе хипнотизирана от огромните очи, от хлътналите бузи и посипалата се около лицето пепелявосива коса.

Кен мърмореше удивен и невярващ:

— Предсказанието на Хиларион. Вярно е…

Посетителката се озърна несигурно. От гърлото й се отрони хриптене, подобно на хрущене на сухи листа.

— Позвъних, но никой не ми отвори. Имам покана — и тя показа парче зелена хартия.

Гай позна писмото, което бе получил. От изненада и гняв към жена си само отвори уста. Гостенката се олюля, потърси опора в нисък тапициран стол и се отпусна безсилна. Пищната пола на роклята се изду като облак.

Кей и Хедър приближиха плахо с протегнати ръце. На няколко крачки от новопристигналата те се отпуснаха на колене и докоснаха пода с чело.

— Приеми поздравите ни, Астаре — богиньо на Луната.