Урокът от нейната смърт [bg]

— А ти как мислиш? — Два картофа се стовариха в мивката.

На вратата се появи Сара и Даян позабави темпото. Малкото момиченце я погледна и каза предпазливо:

— Мамо, време е за моето хапче.

Още два картофа с трясък се приземиха в мивката.

— Не — рече Даян. — Повече няма да ги пиеш. Дай ми шишенцето.

— Няма ли?

— Няма ли да ги пие? — попита Корд.

— Не.

— Добре, и без това не ги харесвам. Те са гадни и ми разбъркват корема.

— Сега ти и баща ти започвате да работите по правописа за контролното другата седмица и…

— Аз няма да мога да…

— Ще правиш каквото ти се казва, млада госпожице! — Даян измъкна лук от хладилника. Туп, право в мивката. — А в събота ще те водя при доктор Паркър. Тя е симпатична госпожа и ще ти помогне за училището.

— Добре. — Сара отстъпи, страхът от контролните бе много по-ужасен в сравнение със страха от една разярена майка.

— Миличко — каза й Корд, — тичай веднага в кабинета. Веднага идвам. — Когато тя излезе, Корд изви глава към жена си. — Е, и? — рече той.

Даян изглеждаше вбесена.

— Е, и какво?

— Мислех, че… Имам предвид това, което току-що каза. Помислих си, че няма да водиш Сара при нея.

— Руло „Стефани“? — попита Даян.

— Мм, чудесно.

— Разбира се, че ще я заведа. — Даян размаха връзка моркови срещу него и дрезгаво прошепна: — Тая жена е противна и се облича по последна мода, ама ако не помогне на дъщеря ми, тогава Бог да й е на помощ.