Конан Непобедимия [bg]

Петте жени светкавично бяха издърпани на колене и полупрозрачните копринени одежди, които покриваха телата им, бяха съдрани с един замах. С помътени от ужас очи голите жени видяха как Аманар се изправя от мястото си. Той замислено закрачи пред тях. Всяка една бе красива, пък и като група бяха прекрасни, но имаше и нещо, което бе не по-маловажно за него — ужасът им бе осезаем.

Той спря пред едно светлорусо момиче с мека като коприна кожа с млечния цвят на слонова кост.

— Как се казваш?

— Суза. — Магьосникът присви вежда и тя бързо добави: — Суза, господарю. Наричам се Суза, ако това е приятно за теб, господарю.

— Значи и петте сте танцьорки, които Илдиз е пратил на Тиридатес? — Сините й очи, впримчени в неговия черен поглед, ставаха все по-ужасени, докато той я наблюдаваше.

— Да, господарю — с треперещ глас прошепна тя.

Той поглади брадичката си и кимна. Танцьорките на краля. Наистина подхождаха на човек, който щеше да управлява света. И когато магьосникът измъкнеше и последната трошица забавление от тях, немощните им души щяха да нахранят Морат-Аминее.

— Конан ще ни освободи! — изведнъж извика едно от момичетата. — Той ще те убие.

Аманар бавно тръгна пред редицата и спря срещу нея. Тя беше стройна и дългокрака, големите й тъмни очи го гледаха предизвикателно, макар че гъвкавото и тяло трепереше.

— Как се казваш, момиче? — Думите бяха изречени меко, но тонът им предизвика дълбок, сподавен стон в гърлото й.

— Велита — отговори накрая момичето.

Аманар забеляза, че бе стиснала зъби, за да не изрече думата „господарю“. Щеше да извлече много, удоволствие от нея.

— И кой е този Конан, който ще те спаси?

Велита само потрепери, ала Суза се впусна да обясни:

— Извини ме, господарю, но много се говореше за някакъв Конан в Шадизар. Крадец, бил опасен крадец.

— Крадец! — изсмя се Аманар. — Е, малка Велита. Какво да направя аз за твоето спасение? Сита, разпореди на патрулите, ако намерят този Конан, да ми донесат кожата му. Не него. Само кожата. — Велита изпищя, грохна напред и опря ридаещи очи върху коленете си. Аманар отново се изсмя. Другите жени гледаха, неми от ужас. Но това не бе достатъчно. — Всяка вечер ще танцувате за мен, и петте. Онази, която най-много ми хареса, ще сподели леглото ми през нощта. Другите три ще бъдат бити с камшик и ще прекарат нощните часове оковани във верига. Онази, която най-малко ми хареса… — той прекъсна думите си, като с удоволствие усещаше как напрегнатостта на момичетата расте — … ще бъде дадена на Сита. Той е груб, ала все пак знае какво се прави с жена.

Коленичилите жени хвърлиха ужасѐн поглед към влечугоподобното същество, което бе започнало жадно да се взира към тях, и се проснаха в краката на магьосника, като се опитваха да го умилостивят с подмилкване, писъци и горещи молби. Аманар изпитваше върховно опиянение да усеща техния ужас. Вероятно подобно чувство изпитваше богът-демон, когато поглъщаше човешка душа. Магьосникът помилва кристалното ковчеже. Слухът му се къпеше в блаженство от писъците на момичетата. После Аманар се обърна и излезе.