Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- А Ксетеск? - напомни Херист.
Вулдарок изсумтя.
- Можем да очакваме неприятности от тях, макар че и те са застрашени от първичните стихии, връхлитащи Балея.
- Предполагам, че биха предпочели момичето да не бъде намерено и върнато - промълви Херист.
- Да, стига бурите да секнат някак - кимна Вулдарок. - Най- Добре ще е да внимаваме с Ксетеск.
- И какво искаш от нас? - намеси се Дарик, отрезвен от реакцията на Херист.
- И детето, и Гарваните ще се нуждаят от защита. Пратил съм хора да наблюдават Гарваните. Когато настъпи моментът, генерале, искам от теб да си на подходящото място, за да им помогнеш. Не знам дали ще се случи преди или след като намерят момичето. Ако Херист е съгласен, искам да командваш общ кавалерийски отряд на Дордовер и Листерн.
- Както кажеш - веднага промълви Херист.
- Благодаря - усмихна му се Вулдарок. - Твоята подкрепа ще ни даде шанс да съхраним независимостта на нашите две Школи. - Забеляза, че Дарик гледа недоволно. – Генерале, какво те безпокои?
- Нещо не се връзва... Не разбирам защо сте повикали Гарваните толкова късно и не ми е ясно защо Ксетеск ще пречи. Би трябвало и те да споделят вашата... да де, нашата загриженост за детето.
Вулдарок стисна устни за миг.
- Драги генерал е, отрядът на Гарваните бе разпуснат отдавна. Отначало Дензър нямаше нищо против ние сами да издирваме Лиана, но после осъзнахме, че се нуждаем от помощ. Затова привлякохме Гарваните... и теб. И макар че в Ксетеск също проявяват интерес към Лиана, техните цели коренно се различават от нашите. Те биха поощрили завръщане към Единната магия, което ще означава края на Дордовер, Листерн... да не забравяме и Джулаца.
- Още не разбирам защо в Ксетеск се стремят към това. Нима не искат също като нас да поддържат равновесието между Школите?
- Не и ако си въобразяват, че ще оцелеят и ще станат господстващата сила, без да влизат в битки.
Дарик кимна, но явно не можеше да се избави от съмненията.
- А какво ще кажеш за желанията и стремежите на Ериан и Лиана?
- Те са от Дордовер - рязко изрече Вулдарок. - Наше право и наш дълг е да подготвим момичето съгласно нравствените повели на тази Школа. Разбира се, ще дадем възможност на Лиана да овладее и другите учения, но тя ще остане една от нас.
Дарик го изгледа скептично.
- Нали няма да оспориш, че Лиана принадлежи едновременно на Дордовер и на Ксетеск... може би и на другите Школи?
- Рай, моля те! - озърна се Херист. - Ще ти обясня по-късно.
Дарик вдигна рамене.
- Те са мои приятели. Държа към тях да се отнасят почтено.
- Така ще бъде - увери го Херист.
- Сега има много по-важни неща от приятелството - изръмжа Вулдарок.
Дарик го погледна студено.
- Не и за мен.
Той се поклони на двамата магове и излезе от залата.
Вулдарок се мръщеше.
- Обуздай този твой генерал. Гарваните вече тръгнаха да търсят, не бива да си имаме разправии с още вироглавци. Залогът е твърде голям.
- Не се тревожи. Колкото и да е привързан към приятелите си, още по-предан е на Листерн. Ще изпълнява заповедите ми.
- Погрижи се да е така.
Лиана вървеше сама по коридора към стаята си, когато майка ѝ влезе в къщата припряно, готова за разгорещен спор с Ал- Дречар.
Просто се стресна, че Ренерей не наглежда дъщеря ѝ.
Малкото момиче спря и Ериан долови как въздухът около нея се раздвижи. Обърна се навъсена и тръгна към майка си. Ериан бе виждала това личице намръщено стотици пъти, но този път се почувства застрашена, колкото и да беше нелепо.
- Какво става? Не ме гледай така - промълви благо и приклекна, за да се взре в нея отблизо. - Ела да ме прегърнеш.
- Не ми е добре - оплака се детето. - Ефи се умори много, на Мира ѝ призля. Сторих им зло, мамо, на тебе също.
Ериан сви вежди.
- Не си ми сторила зло, миличка. Само се тревожех за теб.
Но Лиана въртеше глава.
- Знам какво направих.
По бузата ѝ се стече сълза. Ериан я притисна до себе си.
- Не можеш да ме нараниш. Аз те обичам. - Взе Лиана на Ръце и я отнесе в нейната стая. Сложи я да седне на леглото. - Защо не ми разкажеш какво правеше днес? От какво се е уморила Ефи?
- Рисувах - оживи се малко детето - каквото ми показваше магията. После те ми обясняват как да спирам вятъра, който магията прави в главата ми. - Лиана вдигна глава и в очите ѝ пак имаше сълзи. - Ама аз все не успявам, те започват да ми помагат, става им лошо и се случват разни неща. Знам си, защото те все се чумерят, трябва да спират и пак да успокояват ума ми.