![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
Сгромолясахме се на пода. Бяхме се приземили върху Елайджа с ужасен хрущящ звук. Чух писъка на лейди Кларънс. Болеше ме, а полицай Уолнът ми помагаше да се изправя. Доктор Черитри пълзеше към другия край на стаята. Елайджа лежеше неподвижно, с извит врат, с празни очи. Изглеждаше като премазан кос.
– Полицай Уолнът – извиках, – арестувайте доктор Черитри за опит за убийство!
– Тъй вярно – каза Уолнът и се метна върху доктора, който се влачеше към съседната стая. Уолнът го хвана и го изправи на крака. – Не се изнизвай, гадино!
Видях как господин Лъвхарт си сипа особено голямо парче от плодовата торта – изглеждаше много доволен от себе си.
Докато приберем съмнителния доктор Черитри в килията, вече беше станало десет вечерта. Аз придържах болящата ме ръка, а полицай Уолнът ми донесе чаша чай и охлювче с карамел. Всичко беше наред в света. Уолнът седна до мен.
– Страшна вечер, сър.
– Какво мислиш за изложбата? – попитах и захапах охлювчето.
– По-скоро предпочитам експресионизма, сър. Изкривеното за емоционално въздействие.
На вратата се почука и влезе комисар Солт. С полицай Уолнът се изправихме.
– Комисар – казах.
Беше висок и слаб човек със снежнобяла коса и влажни очи.
– Трябва да си поговорим, инспекторе. Полицай, може да останете. Трябва незабавно да пуснете доктор Черитри.
– Опита се да ме убие! – викнах възмутено.
– Говорих с него и той каза, че е било нещастен случай и просто сте паднали, а има и двайсет свидетели, които казват същото.
– Не беше нещастен случай, сър – каза полицай Уолнът.
– Видяхте ли доктор Черитри да бута сержант Уайт?
– Не, сър, но…
– Значи е било нещастен случай. Трагичен.
– Комисар Солт, от двайсет години съм инспектор в Скотланд Ярд и не съм лъжец.
– Свидетелите казват друго. Подхлъзнали сте се и сте паднали. Вземете си няколко дни почивка.
При тези думи извади джобен часовник и го отвори с щракване. Блещукаше с причудлива светлина. Зави ми се свят. Догади ми се.
– И вие сте от тях – казах.
Полицай Уолнът изглеждаше разтревожен. Беше видял часовника и беше разбрал.
Комисар Солт затвори машинката с щракване и ме изгледа хладно.
– Както казах. Вземете си няколко дни почивка. И повече няма да говорим за това.
Беше студен като айсберг. Светът ми се сриваше. Той си тръгна и вратата се затръшна зад него.
Погледнах полицай Уолнът.
– Какво можем да направим?
Уолнът отговори, докато си избираше друго охлювче.
– Може да питаме господин Лъвхарт.
VII
Върнах се в дома на господин Лъвхарт. Наистина нямах къде другаде да ида. Ръката ми беше превързана и досущ като кариерата ми – наранена. Той стоеше в градината пред къщата, чакаше и махаше, облечен в яркожълта жилетка с лютичета в косата и с крива усмивка. Чудех се дали да се измъкна и да се прибера вкъщи, преди да ме е забелязал.
– Добро утро, инспекторе. Как е ръката?
– Боли.
Приближих се предпазливо.
– Ще ходите ли на погребението на човека, когото смачкахте?
– Не – въздъхнах. – Имам чувството, че вие бутнахте Елайджа, за да падна на меко.
– Разбира се. Радвам се, че помогнах.
– Тогава ми помогнете отново. Не знам какво да правя сега.
– Хмммм – изхъмка Лъвхарт и вдигна пръст до брадичката си; играеше си с мен. – Какво искате да се случи?
– Искам всички онези чудовища да бъдат спрени. Искам лейди Кларънс и групата и да бъдат наказани. Но законът не може да го направи. Законът е безпомощен. Не мога да си върша работата. Дори комисарят ми е замесен.
– Искате да ви отърва от тях, така ли, инспекторе? Да не ме молите да ги убия за вас?
– Не знам какво ви моля. Трябва ми съвет. Трябва ми някаква възможност.
– Възможностите ви са, меко казано, ограничени. Неприятна пасмина са онези. Много са противни – каза той, блеснал като фолио.
– Моля ви да направите каквото можете.
– С удоволствие ще ви помогна, инспектор Уайт. Ето какво. Ще обезглавя лейди Кларънс, Обадая Дедлок, Едмънд Черитри и комисар Солт, които са главните виновници. Без тях групата им ще се разпадне. Не бива полицейски служител да е забъркан с тях – какво би казала кралица Виктория? В замяна на това трябва да ми направите малка услуга.
– Която е?
– В близко бъдеще ще имам нужда от помощта ви и ще се обърна към вас. Става въпрос за нещо, което вземам много присърце.
39
Сол, от salt.