Друговремец [bg]

- Разбира се, че не е - нетърпеливо отвърна госпожа Фиц. - Не му ли виждаш шарката на наметката?

И наистина я видях, сега, когато госпожа Фиц ми обърна внимание. Джейми също носеше наметка за лов в нюанси на зеленото и кафявото, ала цветовете бяха различни от тези на останалите мъже. Кафявото беше по-тъмно, почти като дървесна кора, с бледосини райета.

Явно последните думи на Дугал се оказаха решаващи. Съвещаващата се групичка се разпръсна и тълпата се смълча и зачака. Пазачите пуснаха момичето, което се скри сред хората, а Джейми пристъпи напред, за да заеме мястото й. Взрях се в сцената с ужас, когато посегнаха да го хванат, но той каза нещо на келтски на великана с кожения колан и двамата пазачи се отдръпнаха. Невероятно - широка, дръзка усмивка грейна за миг на лицето му. Още по-странно бе, че великанът му отвърна със същото.

- Какво каза? - попитах преводачката си.

- Избира юмруци, а не колана. Мъж може да предпочете това, жена - не.

- Юмруци?! - Нямах време за още въпроси. Изпълнителят на присъдата засили юмрук с размерите на бут пушена шунка и го заби в корема на Джейми, който се преви и се задави, останал без дъх. Мъжът изчака Джейми да се изправи, приближи се и нанесе няколко бързи удара в ребрата и ръцете. Джейми не правеше опит да се защити и само местеше центъра на тежестта си, за да не падне.

Последва юмрук в лицето. Трепнах и несъзнателно затворих очи, когато Джейми отметна глава. Изпълнителят на наказанието чакаше между ударите, като внимаваше да не събори младежа и да не го удря твърде често на едно и също място. Беше премислен побой, така че да насини и нарани, ала не и да осакати. Едно от очите на Джейми се подуваше и той дишаше тежко, но иначе не изглеждаше особено зле.

Наблюдавах на тръни, да не би някой удар да нарани повторно рамото. Превръзките ми още държаха, ала при такъв развой - едва ли задълго. Колко щеше да продължи? Всички се бяха смълчали и се чуваше само глухият сблъсък на плът в плътта и тихи стенания.

- Малкия Ангъс ще спре при първа кръв - прошепна госпожа Фиц, догадила въпроса ми. -Обикновено когато му счупи носа.

- Варварщина - изсъсках яростно. Неколцина край нас ни изгледаха укоризнено.

Изпълнителят явно беше решил, че наказанието е продължило колкото е нужно. Засили се и нанесе мощен удар - Джейми се олюля и падна на колене. Двамата пазачи избързаха да го изправят на крака и когато вдигна глава, от разбитата му уста капеше кръв. Тълпата избухна в облекчени разговори, а изпълнителят се отдръпна, доволен от изпълнената присъда.

Един от пазачите придържаше Джейми за ръката и го шамаросваше, за да му избистри главата. Момичето не се виждаше никакво. Джейми отново вдигна глава и впери поглед право в гиганта. За мое изумление отново се усмихна - окървавените устни помръднаха.