Нови римски разкази [bg]

- Кой е?

- Руджеро - отвърна шофьорът, - един приятел.

- Кой Руджеро? Обзалагам се, че е някой авантаджия от ония, дето обикалят в нощта на Нова година... Казах ти сто пъти да не каниш в дома ни кучета и свини.

При тези думи Руджеро помръкна, а Джоя първо стана яркочервена, после довърши смеха си, като се обърна настрани, почти под масата.

- Жена ми, лежи болна от грип - обясни шофьорът смутено и взе торбичката с номерата от томболата.

- Е, да играем, започвам... готови ли сте всички? Ето първото число: седемдесет и седем, краката на жените.

Но вечерта отиваше на зле, веднага го усетих. Руджеро беше гневен, задето шофьорът не го позна и нямаше нищо за ядене; Джоя, от своя страна, само се смееше, като се прикриваше с ръка; шофьорът, едър набит мъж с грубо червендалесто лице и възпалени малки очи, ни гледаше подозрително и докато вадеше числата, пиеше: една бутилка само за него стоеше до чашата му От време на време някое от многото деца се разплакваше; старицата - оказа се глуха - започваше да протестира, понеже никой не я поглеждал и кой знае колко числа е пропуснала; от съседната стая болната съпруга изстрелваше по нещо лошо против мъжа си и против нас. Джоя пък се беше подула от потискания смях и бе станала тъмно червена в лицето.

Този неин смях най-после се хвърли в очи на шофьора и с плачевен пиянски глас той попита:

- Вие, госпожице, надсмивате ли ми се?

Джоя избухна в искрен смях:

- Не, смея се, защото си мисля какво ще кажа на приятелките си, когато ме попитат как съм прекарала Нова година.

За всеобщо учудване шофьорът, по-скоро сантиментален тип, вместо да се обиди, изпадна в съжаление:

- Вие сте хубаво момиче, но със сигурност не сте толкова добра, колкото хубава... вие сте без сърце.

- Какво общо има това?

- Да, вие сте безсърдечно момиче... а домът, където прекарвате Нова година, е дом на почтени хора.

- Но кой казва нещо?

- Да, хубава госпожице, аз съм честен човек, попитайте в махалата, където съм познат с

почтеността си... кълна се над главите на тези мои създания, аз съм честен човек... Повечето, когато изключат зелената светлина в края на курса, казват поне сто лири отгоре... а аз съм честен и тези мои създания са ми свидетели... Вие, госпожице, нямате никакъв повод да се смеете: на Нова година сте в почтен дом с почтени хора.

С две думи, той плачеше, а Джоя се смееше по-силно от всякога, толкова буйно, че едва не падна от стола. Децата около масата вдигаха невъобразима врява: едно плачеше, друго протестираше, трето искаше томболата да продължи.

Тогава от съседната стая се развика ядосаната съпруга:

- Защо се забъркваш с тази сбирщина?

Тези думи бяха искрата, която подпали желанието на Руджеро за кавга. Той стана и се закани с юмрук под носа на шофьора. Последният, уплашен, се опита да стане, олюля се, хвана се за покривката и падна на пода, изпънат в цял ръст, като повлече покривката, папките, боба, бутилките и чашите. Едва успяхме да го вдигнем. Той плачеше и повтаряше, че е честен човек. Накрая Руджеро го прекъсна: