Политичестки ред и политически упадък [bg]

В клиентелистката система политиците обезпечават индивидуални облаги само за своите политически поддръжници в замяна на техните гласове. Тези облаги могат да бъдат длъжности в публичния сектор, парични плащания, политически услуги, а дори и публични блага като училища и клиники, които могат селективно да ползват само политическите поддръжници. Това има отрицателни последици както за икономиката, така и за политическата система поради ред причини.

Първата и може би най – важната е въздействието на патронажа и клиентелизма върху качеството на управлението. Съвременните бюрократични системи са изградени въз основа на заслугите, компетентността и неперсоналността. Когато техният персонал се състои от политически поддръжници и приближени, те почти задължително функционират много по – зле. Политическите назначения са причина също така за раздуване на разходите за заплати и са основен източник за фискални дефицити. За разлика от частния сектор публичният сектор не е изправен пред заплахата от банкрут и при него липсват точни и ясни показатели за ефективност, което означава, че правителства, които разчитат на патронажни назначения, много трудно могат да бъдат реформирани.

Вторият начин, по който клиентелизмът подкопава добрите демократични практики, е свързан с факта, че укрепва съществуващите елити и възпрепятства демократичната отчетност. Клиентелистките отношения по дефиниция са между неравнопоставени, при които властимащи и/или богати политици си купуват подкрепата на обикновените граждани. Тези политици обикновено са заинтересовани да защитават собствените си тесни интереси. Биха могли да са заинтересовани да защитават и благополучието на своите клиенти, които ги подкрепят, но не и на обществото като цяло. През XX в. неравенството в Европа бива ограничено благодарение на партии като британската Лейбъристка партия и германската Социалдемократическа партия (вж. част III). Тези партии се застъпват за всеобхватни социални програми, насочени към преразпределението на ресурсите от богати към бедни по сравнително безпристрастен начин. За разлика от това много латиноамерикански страни продължават да страдат от високи нива на неравенство, защото бедните са готови да гласуват за клиентелистки партии – перонистката партия в Аржентина е класически пример в това отношение – вместо за партии с програмни намерения. Вместо да осигурят значителни помощи на бедните, клиентелистките партии прахосват ресурси за индивидуални подкупи за гласоподавателите.