Политичестки ред и политически упадък [bg]

Патронажният модел „Голям мъж и негови последователи“ продължава да съществува като форма на политическа организация до ден днешен. При това не само защото съответства на човешката природа, но и защото често е най – успешният път за домогване до политическа власт. В днешно време властта се упражнява най – вече чрез контрола върху формални организации като държави, корпорации и неправителствени организации. В своите съвременни форми те функционират в съответствие с неперсонални и прозрачни правила. Но тези организации в много случаи трудно могат да бъдат управлявани и лидерите обикновено разчитат на малки мрежи от поддръжници, които са изградили при възхода си към върха. Йосиф Сталин и Саддам Хюсеин основават своята власт не само на своя контрол над държавния апарат, армията и полицията. Те разчитат също така на лоялността на много малка група от последователи – Сталин на група грузинци под ръководството на Лаврентий Берия, началник на съветските тайни служби и апарата на милицията; Саддам Хюсеин на роднинска мрежа от Тикрит в централната част на Ирак. Тези патронажни мрежи от своя страна са използвани да контролират самата държава. По същия начин японската Либерално – демократическа партия и Китайската комунистическа партия са разкъсвани от лидерски фракции, основани на патронажни мрежи. В много по – слаби и по – неразвити в политическо отношение общества открито се контролират от патронажни организации като милициите, които тероризират Либия, Демократична република Конго, Сомалия, Сиера Леоне и Либерия.

Клиентелизмът е форма на реципрочен алтруизъм, която е типична за демократични политически системи, където лидерите идват на власт чрез избори. В сравнение с елитните патронажни мрежи клиентелистките мрежи са много по – големи, тъй като често се използват за мобилизирането на стотици хиляди гласоподаватели до избирателните урни. В тези мрежи облагите се раздават не директно от патрона на неговите клиенти, а по – скоро чрез посредници, които привличат последователи. Именно тези активисти в предизборни кампании – политически агитатори и секционни председатели в традиционната американска общинска политика – поддържат контакт с клиентите от името на политическия бос.

Днес в почти всички демократични държави явното купуване на гласове е незаконно и се възпрепятства чрез механизми като тайното гласуване. Така пред политиците възниква проблемът как да контролират поведението на своите клиенти и дали те спазват ангажимента си да гласуват за тях. Освен това патроните трябва да дадат убедителен сигнал, че ще изпълнят своите обещания да им предоставят индивидуални облаги. Една от причините етническото гласуване да е толкова разпространено в демократични държави като САЩ през XIX в. и Индия и Кения днес, е, че етническата принадлежност е надеждна индикация, че политическият бос ще предостави обещаните услуги на целевата аудитория.