Политичестки ред и политически упадък [bg]

Две явления са тясно свързани с корупцията, без да са идентични с нея. Първото е създаването и получаването на ренти, а второто е т.нар. патронаж или клиентелизъм.

В икономиката рента е разликата между производствените разходи на дадена стока или услуга и тяхната цена. Един от най – важните източници на рента е недостигът: барел петрол днес се продава доста над пределните разходи за производство поради повишеното търсене; разликата между двете е т.нар. ресурсна рента. Собственикът на етажна собственост на Парк Авеню в Ню Йорк може да поиска много по – висок наем, отколкото за същата квадратура в центъра на Айова, защото в Манхатън търсенето е много по – голямо.

Така че размерът на рентата има пряка връзка с естествения недостиг на земя или стоки, но би могъл да зависи и от административни разпоредби. Типичен пример е лицензирането. В Ню Йорк броят на лицензираните таксита се определя от Комисията за таксита и лимузини. Тъй като техният брой не се е променял в продължение на много години, те са недостатъчни и таксата за разрешително за таксиметров превоз е един милион долара. Цената на разрешителното е рента, генерирана от административните власти, която моментално би отпаднала, ако те разрешат на всеки гражданин да използва колата си за таксиметров превоз на пътници.

Правителствата разполагат с всевъзможни начини за създаване на изкуствен недостиг и по този начин основните форми на корупция са свързани с подобни злоупотреби с власт. Така например тарифите върху вноса ограничават вноса и генерират ренти за правителството; една от най – разпространените форми на корупция по света се осъществява чрез митническите агенции, където митническият агент взема подкуп, за да намали митото или да ускори освобождаването на стоките, за да ги получи навреме вносителят. В Индонезия през 50 и 60 – те години на миналия век корупцията в митническите агенции беше толкова широко разпространена, че най – накрая правителството реши да възложи проверката на всички внасяни контейнери на една швейцарска компания.

Леснетата, с която правителствата могат да създават ренти чрез данъчно облагане или регулаторна власт, е причина много икономисти да осъждат рентите като нарушаване на ефективното разпределение на ресурсите чрез пазара и да ги смятат за синоним на корупцията. Способността на правителствата да генерират ренти мотивира много амбициозни хора да изберат политиката вместо предприемачеството или частния сектор като път към забогатяване. Дъглас Норт, Джон Уолис и Бари Уайнгаст правят съществено разграничение между т.нар. от тях общества с ограничен и отворен достъп: в първите елитите умишлено ограничават достъпа до икономическа дейност, за да създават ренти и да увеличават доходите си, възпрепятствайки възникването на динамична, конкурентоспособна модерна икономика.