Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Това определено не би могла да бъде баба ми – каза Кат уверено, готова да затвори и да го остави да омайва с приказките си роднините на някоя друга Марго Журдан някъде по света. – Била е в Англия по време на войната, но не е вършила нищо такова.

— С какво се е занимавала? – попита Елиът.

Кат си спомни за някакво домашно в училище, родословно дърво, на което всеки трябваше да напише имената на свои роднини, важни дати и какво са работили. Дървото на Кат приличаше на пейзаж след битката – до почти всяко име, включително имената на родителите и братята на Марго, бяха изписани думите починал по време на войната. А до името на майката на Кат – починала през 1973 година. Кат бе изхвърлила родословното дърво в кошчето за боклук и не го предаде, беше толкова различно от тези на останалите й съученици.

— Не знам. Не говори за това – отвърна Кат вече не толкова уверено, като всяка дума издаваше несигурност. Вили, рокли, а сега този мъж, който се опитваше да представи баба й като шпионин. О, Марго, помисли си Кат, какво се случва?

— Нещо обичайно – звучеше така, сякаш искаше да я успокои, обаче несигурността на Кат бе полепнала по нея като латекс.

Обичайно ли бе, когато говориш за миналото, лицето ти да става мъртвешки бледо, а очите ти да потъмняват от ужас?

— Е, добре, следващият ми въпрос определено ще я изключи – каза Елиът със същия мил глас и Кат изпита усещането, че той долавя тревогата й. – Знаете ли дали баба Ви е родена във Франция?

— Да, така е. На първи май 1918 година.

— Наистина ли?

Сега Кат долови изненада и надежда в гласа му. Искаше й се да затвори телефона, за да не чува следващите му думи.

— Това я прави единствената Марго Журдан – не че има много такива по света – която е родена на същата дата като жената, която търся. В Лион ли е била родена?

— Не съм сигурна – каза бавно Кат.

Сигурно бе записано в родословното дърво, което бе изхвърлила, но такава подробност й бе изглеждала маловажна до думата „починал“, повторена толкова много пъти. – Ще трябва да проверя.

— Бих могъл аз да разговарям с нея, ако това Ви затруднява.

Кат поклати съчувствено глава:

— Тя няма да разговаря с Вас. Тя е….

Кат се опитваше да намери правилните думи, убедена, че трябва да държи този мъж далеч от баба й, така че да не я уплаши като Кат с въпросите си през уикенда:

— Тя е доста саможива.

Въздишката на Елиът издаваше неговото разочарование.

— Има ли някаква възможност да разберете дали е била родена в Лион? И може би да отговори на някои други въпроси?