За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
«Един самозванец, който се наричал Константин Дук, вдигнал голям бунт в Константинопол. Той бил хванат и осъден на бичуване; но за това, че обвинявал високопоставени лица, го осъдили за клевета — на изгаряне.» Много странно е това разпределение на наказанията между престъплението за оскърбление на величеството и престъплението за клевета.
Това ни напомня за думите на Чарлз II, краля на Англия. Като вървял веднъж по пътя, той видял един човек, прикован на позорния стълб; попитал защо е там. «Господарю — отговорили му, — той е съчинявал пасквили против вашите министри.» «Ама че глупак! — отговорил кралят. — Защо не е писал пасквили против мене? Нищо нямаше да му сторят.»
Седемнадесет души образували заговор срещу император Василий; той заповядал да ги бичуват; изгорил им косите и космите по тялото. Веднъж един елен го закачил с рогата си за пояса; един от неговата свита извадил меча си, разрязал пояса и го освободил; императорът заповядал да му отсекат главата, защото извадил меч срещу него. Кой би помислил, че тия две присъди са издадени при един и същ господар?
У нас постъпват много лошо, като налагат едно и също наказание за обир по главни пътища и за обир, съпроводен с убийство. Очевидно е, че тук би трябвало с оглед на обществената безопасност да се установи известно различие в наказанията.
В Китай крадците-убийци биват разсичани на части; а другите крадци — не; поради това различие там се краде, но не се убива.
В Московското княжество, където наказанието за крадци и убийци е едно и също, кражбите винаги са съпроводени с убийство. Мъртвите — казва се — нищо няма да разкажат.
Ако няма никаква разлика в наказанията, разлика трябва да се внесе в надеждата за помилване. В Англия не се убива, защото крадците могат да се надяват на заточение в колониите, а убийците — не.
Указите за помилване са голям лост в ръцете на умерената монархия. Правото на помилване, което има суверенът, може, когато се използува мъдро, да доведе до чудесни резултати. Принципът на деспотическото управление, което не прощава и на което не прощават, го лишава от тия облаги.
Глава XVII
За изтезанията или за разпита на престъпници
Поради това, че хората са лоши, законът е длъжен да ги смята за по-добри, отколкото са. Така показанията на двама свидетели са достатъчни, за да се определи наказанието за всеки вид престъпление. Законът им вярва — все едно, че говорят с устата на истината. Смята се също така, че всяко дете, заченато по време на брака, е законно; законът се доверява на майката така, като че тя е същинско въплъщение на целомъдрието. Обаче разпитът на престъпници, съпроводен с изтезания, е нещо друго. Ние виждаме днес една много добре устроена държава, която отмени тая мярка, без това да доведе до каквито и да е трудности. Следователно тя не е необходима по самата си външност.
Против тази практика са писали толкова изкусни писатели и възхитителни гении, че след тях аз не смея да говоря. Аз бих казал само, че тя може да бъде подходяща в деспотическите държави, където всичко, което внушава страх, влиза в системата от лостове на управлението; и на мен би ми се искало да кажа, че робите у гърците и римляните… Но ето, аз чувам гласа на природата, която крещи срещу мен, отстоявайки правата си.
Глава XVIII
За паричните и за телесните наказания
Нашите деди, германците, не са допускали други наказания освен парични. Тия войнствени и свободни хора са смятали, че тяхната кръв може да се пролива само на бойното поле. Японците, обратно, отхвърлят този вид наказания под предлог, че те не засягат богатите. Но нима богатите не се страхуват да загубят богатствата си? Нима паричните наказания не могат да се определят според състоянието? И най-сетне нима безчестието не може да се съедини с тези наказания?
Добрият законодател избира средния път: той не винаги присъжда парични наказания; и не винаги налага телесни.
Глава XIX
Законът за талиона (отплата)
Деспотическите държави, които обичат простите закони, широко ползуват закона за талиона. Държавите с умерено управление също го допускат понякога; но между тях съществува тази разлика, че първите го прилагат с цялата му строгост, докато вторите почти винаги го смекчават.
Законите на дванадесетте таблици са допускали два вида решения в този смисъл; те са осъждали на въздеяние (талион) само когато тъжителят не се съгласявал на друго удовлетворение. Можело е след присъдата да се плащат щети и загуби, а телесните наказания да се превръщат в парични.