![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Той не е безотговорен.
— Нима?
— Не и когато става дума за важни неща.
— Важни в този лагер са средствата за оцеляване. Подложени сме на голям натиск.
— За военните всичко е военно — ледено се обади Рейнхарт. Той прекоси стаята и погледна през прозореца, неспокойно кръстосал отзад малките си ръце. — Знаете ли, това място е мрачно. На всички ни действува на нервите.
След неговото избухване Гиърс бе необичайно сговорчив. Той направи за Доней всичко възможно, веднага осигури нова апаратура в замяна на счупеното от Флеминг и изобщо се солидаризира с нея. Рейнхарт се бореше с всички сили да задържи позициите си, а Джуди се върна към своите задължения с мрачно отчаяние. Тя дори събра смелост да се срещне с Флеминг, но стаята му беше празна, както бяха празни и трите бутилки уиски до леглото му. С изключение на един-единствен път след смъртта на Бриджър той не продума на никого.
Доней веднага се върна към работата си и Кристин й помагаше, като правеше сравнително простите изчисления за компютъра. След седмица те направиха друг успешен синтез на клетка и тъкмо я наблюдаваха с поправения микроскоп в късната вечер, когато вратата на лабораторията се разтвори с трясък и на прага застана олюляващият се Флеминг.
Доней се изправи и го погледна. Той не носеше нито сако, нито връзка, ризата му беше измачкана и мръсна, а лицето му бе покрито с набола, небръсната от седмица брада. Сякаш всеки миг щеше да изпадне в делириум тременс.
— Какво искате?
Той й хвърли изцъклен поглед и залитна напред.
— Моля, напуснете.
— Виждам, че си имате нова апаратура — прегракнало изрече той и се усмихна тъпо и разкривено.
— Точно така. Ще ни оставите ли сега?
— Бриджър е мъртъв. — Той глуповато й се ухили.
— Знам.
— Продължавате, като че ли нищо не се е случило — беше трудно да се разбере какво говори. — Но той е мъртъв. Никога няма да се върне.
— Всички го знаем, доктор Флеминг.
Той отново залитна напред.
— К’во правите тук?
— Това си е лично наша работа. Ще си отидете ли? — Тя стана и мрачно тръгна към него. Той примигваше насреща й, а усмивката му бавно се стопяваше.
— Беше най-старият ми приятел. Глупак беше, но бе моят…
— Доктор Флеминг — рече тихо тя, — ще си отидете ли или да повикам охраната?
Той й хвърли един поглед, сякаш се мъчеше да я види през мъгла, после сви рамене и се измъкна навън. Тя го последва до вратата и я заключи зад гърба му.
— Можем да минем и без това — каза тя на Кристин.
Флеминг едва намери пътя до бунгалото си, извади една полупразна бутилка уиски от чекмеджето на бюрото си и я изля в умивалника. После се тръшна на леглото и спа двайсет и четири часа. На следващата вечер се изкъпа, избръсна се и взе да стяга багажа си.
Новата клетка растеше с фантастична скорост. Само след няколко часа Доней трябваше да я премести от предметното стъкло на микроскопа в малка вана с течна хранителна среда, а на следващата сутрин трябваше да бъде прехвърлена в по-голяма вана. Тя продължи да се дели през целия ден, през който Флеминг спа непробудно, и до вечерта Доней бе принудена да се обърне за помощ към Гиърс, който се зае с проблема с чувство на собственик и поръча на хората си да направят дълбок резервоар, който се отопляваше с електричество, имаше канал за подаване на храна в горната си част и наблюдателно прозорче в средата на предната стена. Призори новото създание бе извадено от станалата му тясна вана, бе вдигнато от четирима асистенти и бе поставено в резервоара.
На новото място то порасна до големината на овца, след което спря да расте. Имаше напълно здрав и безобиден вид, но не беше приятно за гледане.
Същата сутрин Рейнхарт взе окончателно решение и отиде да се срещне с Доней. Тя все още беше в лабораторията и проверяваше уреда за контролиране на храненето в горната част на резервоара. Той се повъртя наоколо, докато тя привърши.
— Още ли е живо?
— И при това рита. — Като изключим бледността и изопнатата кожа около устата и очите й, тя не проявяваше признаци на умора. — Само преди ден и половина беше петънце върху предметното стъкло: казвах ти, че няма причина един организъм да не расте толкова бързо, колкото поискаш, стига да може да му осигуриш достатъчно храна.
— Сега спря да расте, така ли? — Рейнхарт с уважение надникна през прозорчето за наблюдение, откъдето можа да види тъмното очертание на нещо, което се движеше в полумрака на резервоара.