Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
На път могли да бъдат ден, и два, и три. През всички тези дни и нощи лунни, на бреговете речни с надежда и сами, очаквали ги юноши, все още не познали любовта.
Ето един видя далечно огънче, носено от реката. Веднага скача във водата, плува да посрещне огънчето на любовта. Пламналото тяло на юношата не изгарял, а ласкаел потокът на прозрачната речна вода. Все по-близо, близо и огънчетата и очертанията на салчетата се виждали — едно от друго по-красиви. Той си избрал едно от тях. Незнайно защо смятал е, че изборът му е най-правилен?
От средата на реката към брека той водел салчето, побутвал го и ту с ръка ту с лицето аи докосвал го по краищата. Течението на реката сякаш играело си с него. Но тялото, изпълвало се с все повече сила, не забелязвало играта на реката, а мисълта му вече на брега била.
Сложил на земята внимателно сала юношата, с дъх изгасил лампадката, напитката опитал с възхищение и бързо към дома си тръгнал, за път да се приготви. Всичко, което на салчето лежало взел юношата със себе си. По пътя вкусвал плодове, и от вкуса им възхищавал се. Скоро пристигал в селището, откъдето бил изпратен сала, и намирал безпогрешно тази градина и дървото, чиито плодове пътя му са подслаждали.
Ах, — могат хора де се удивят някои — все пак без мистика тук не е минало: как така без грешка са намирали любимата си юношите?
Може да се каже, че тяхната Любов ги водела по пътечката известна само на нея. Но мога и да опростя — и лампичката тук е помагала. На малкото съдче, в което с масло фитилът плавал и горял, се слагали насечки. По тях е можел лесно всеки да определи, от колко време горял е огънят в лампадката. Скоростта на течението на реката била е също известна.Съвсем проста задача — и лесно се е решавала. В селището дърво да намериш, от което си опитал плодове, за юношата от Ведическото време съвсем не е било трудно.
Че са еднакви един с друг плодовете само на невнимателния може да се строи. Плодовете на растения еднакви, дори редом растящи, имат различия по форма, цвят, мирис и вкус.
Едно едистнствено остава си необяснимо. Как и заради какво, тя и той, за пръв път срещнали се, непременно се влюбвали един в друг? И необикновено пламенна била е любовта им.
«Всичко е просто тук, — би отговорил философ от днешния ден. — Техните чувства се разпалвали още преди срещата от собствената им мечта».
Но на въпрос подобен с малко хитрост да отговори би могъл старец знаещ и побелял: «Винаги била е палавница нашата река».
Разбира се, ако би желал, могъл би знаещият старец с подробности да каже за всеки миг в разказания от мен ритуал, да го анализира и с точност да определи предназначението и всеки миг. Трактат велик могъл би да напише. Ни никой знаеш няма да похаби мисъл за занимание такова. Цялата работа е в това, Владимир, че те… не са анализирали живота, а са го ТВОРИЛИ!
Изхранване на плътския живот
Хората от времето Ведическо болест не познавали на човешката плът. Дори на възраст сто и петдесет години или двеста, те били бодри духом и жизнерадостни и абсолютно здрави. Те нямали лекари или лечители, каквито много съществуват днес. Болестите на плътта били невъзможи защото, начинът им на живот в имението собствено и изграденото от тях естествено пространсвто на Любов, напълно регулирали процесът им на хранене. Организмът на човека се обезпечавал с всичко необходимо в нужното количество и в най-благоприятното за употреба на продукта време, при най-благоприятно за приемането на храната разположение на планетите.
Обърни внимание Владимир, в природата устроено е не случайно тъй, че през пролетно-летния и есенния период, в последователност определена съзряват и донасят плод растения различни.
Първо тревичките се появяват, глухарче примерно, те също вкусни и приятни биват, особено когато се смесят със храната зимна.
Узряват ранен касис, ягода, ранна малина на слънчице и късната — ня сянка, череша, после вишна и много други плодове, треви и ягоди, точно избирайки срока си, и ще се постараят да привлекат вниманието на човека с необичайна форма, цвят и аромат.
Наука за храненето тогава не е имало. Какво и колко нужно е да яде и в кое време, никой дори не мислел за това. И все пак човек употребявал за храна всичко, което е необходимо на организма с точност до грам.
Всяка ягодка, плод и тревичка в годината си има свой ден, час и минута когато може на организма на човека най-голяма полза да донесе. Когато израствайки завърши процеса на връзка със планетите вселенски. Когато отчете характера на почвата и обкръжаващите го растения, и на човека, с поглед който го е дарил, и успее да оцени и да определи, какво най-много нему е потребно. И точно в този ден, когато бъде готово да послужи на човека, със своя прием ще го почете човекът, и ще допусне да стане съвършен и чрез храната си.