Родова книга

Душата излетяла, прелита през всички измерения вселенски и постояла на битието в планове различни, отново в човешки облик се превъплъщава.

В градина родна ще се събуди и усмихне като дете отново. Цялото пространство ще му отвърне с усмивка. И на слънцето лъча, и вятъра в листата шумолящ, цветчето и звезда далечна с възторг ще въздъхнат: «Едно сме ние, с тебе въплътени, на битие Божествено дете».

И днес се смятат за необясними молбите на хора възрастни, живели по чужбина: «Като умра в родината ме погребете».

Усещат тези хора интуитивно, че да ги върне на земята в райската градина способна е само родината. Отхвърля душата им чужбина.

В родината стремят се да погребват хората своите тела. Така душите молят от хилядолетия. Но може ли родина да се назове гробището, в която и да е страна?

Съвсем неотдавна са се появили гробищата с цел да разтерзаят с ад човешките души, и да ги унизят, да ги поробят и заставят да се преклонят.

Приличат гробищата на… Те сякаш са места отходни, където се стремят боклук ненужен да отнасят хората. Над гробищата мъчат се душите на починалите. Живите се боят от тях.

Сега си представи именията от онези времена. В тях са погребани тела от много поколения. Всяка тревичка се стреми да облакскае живеещите там и за плътта да бъде на човек полезна.

За този, който е дошъл с агресия, всяка тревичка и плод в градината ще бъдат отровни. Ето затова никой дори не си помислял нещо от там да вземе самоволно.

Имение със сила да се завладее също е невъзможно. И за никакви пари не може да се купи. Кой ще посяга на това, което е способно посегналия да унищожи?

И всеки се стремял сам да създава прекрасен свой оазис. Планетата ставал по — хубава с всяка година.

Когато днес огледа съвременен град отвисоко някой човек, какво ще види? Изкуствените каменни грамади покриват земята. Къщите растат и на височина и в ширина. Ту тук, ту там, все повече простори покрива каменен пейзаж. И няма в него нито чиста вода, и мръсен въздухът е. Колко ли живеят сред тези каменни грамади щастливи семейства?

Ако сравним тях със семействата от времето Ведическо — то нито едно. И още може да се каже: между грамадите изкуствени и каменни човешките семейства не живеят, а спят.

И все пак в хипнотичния им сън, мъничка клетка като зрънце, блуждае по телата им. Ту замира, а ту се мята, докосвайки другите хиляди, и се опитва да ги разбуди, живата клетчица, нарича се Мечта. Тя ще ги събуди! И тогава отново ще създават прекрасни оазиси човешките семейства на Земята.

Ще бъде както е било преди. И ако се погледне на Земята от височина, картини живи множество ще очароват взора. И прекрасната градина всяка ще означава — докоснала е тук земята ръката на събуден веда. Отново в своята родина ще заживее семейство от щастливи хора, познали Бога, на живота смисъла и своята цел.

Знаели ведите за какво са звездите в небето. Множество поети и художници велики сред тях е имало. Вражди не съществували между именията. Не е имало причини за кражби и рабойничество. Отсъствали чиновнически структури. На площите на днешните страни в Европа, Индия, Египет и Китай Ведруската култура процъфтявала и нямало граници между различни територии. И нито големи, нито малки управници не съществували. Управлявана била от празници велики и естествени.